Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Тринайсет години. Така разправят. Това сигурно е много време. Но аз нищо не разбирам от време. Всеки ден съм нов. Раждам се със събуждането си сутрин, остарявам през деня и нощем, когато заспивам, умирам. Вината не е в мен. Днес се справям отлично. Много по-добре от друг път.

Татко го нямаше цели тринайсет години. Неговото име също е Питър Стилман. Странно, нали? Че двама души могат да имат едно и също име. Не знам дали това е истинското му име. Но не мисля, че той това съм аз. И двамата сме Питър Стилман. Но Питър Стилман не е истинското ми име. Така че по всяка вероятност аз не съм Питър Стилман.

Та казвам ви тринайсет години. По-точно те казват. Няма значение. Аз нищо не разбирам от време. Но те са ми казали така. Утре свършват тези тринайсет години. Това е лошо. Въпреки че те твърдят, че не е, лошо е. Те смятат, че не мога да помня. Но понякога си спомням, независимо какво говоря.

Той ще дойде. Искам да кажа, бащата ще дойде. И ще се опита да ме убие. Благодаря ви. Но аз не искам това. Не, не. Не вече. Сега Питър живее. Да. Не всичко е наред с главата му, но той живее. Това не е малко. Обзалагате се, че е така, нали? Ха-ха-ха.

Сега съм преди всичко поет. Всеки ден сядам в стаята си и пиша по една поема. Думите си ги измислям сам, точно както правех и когато живеех в тъмното. И точно така започнах да си припомням някои неща, като си представях, че пак съм там, в тъмното. Аз съм единственият, който знае смисъла на думите. Те не могат да се преведат. Тези поеми ще ме направят известен. Ще бъде голям удар. Да, да, да. Красиви поеми. Толкова красиви, че целият свят ще заплаче.

После сигурно ще се захвана с нещо друго. След като престана да бъда поет. Рано или късно думите ми ще свършат, нали разбирате. Всеки има в себе си определен брой думи. И тогава какво ли ще стане с мен? След това мисля, че ще пожелая да стана пожарникар. А след това — лекар. Няма значение. Най-накрая бих желал да ходя по въже, опънато между два покрива. Но това, разбира се, ще стане, като остарея, за да имам време първо да се науча да ходя като другите хора. И тогава ще танцувам по това въже и хората ще ме гледат изумени. Дори и малките деца. Ето, това искам. Да танцувам по въже, докато умра.

Но това няма значение. Никакво значение. За мен. Както сам виждате, аз съм богат човек. Няма за какво да се безпокоя. Не, не. Не и за това. Можете да заложите и последния си долар. Бащата беше богат и малкият Питър наследи всичките му пари, след като го заключиха на тъмно. Ха-ха-ха. Простете, че се смея. Понякога съм много забавен.

Аз съм последният от Стилмановци. Славен род, поне така разправят. От стария Бостън, ако случайно сте чували. Аз съм последният. Други няма. Аз съм техният край, последният от тях. И толкоз по-добре, ако питате мен. Какво толкова, че сега им е дошъл краят. За всеки е по-добре да е мъртъв.

Бащата може би не беше чак толкова лош. Така си мисля сега. Имаше голяма глава. Голяма колкото много голяма глава, което значи, че в нея е имало много място. И много мисли в тази негова голяма глава. Ала, клетият Питър, нали така? И в това ужасно положение. Питър, който не можеше да чува и да говори, който не можеше да мисли и да работи. Питър, който не можеше. Не. Нищичко.

Нищо не знам, нищо не разбирам. Жена ми е тази, която ми разправя тези неща. Тя казва, че трябва да знам, дори и когато не разбирам. Но аз дори и това не разбирам. За да знаеш, трябва да разбираш. Нали така? Ала аз нищо не знам. Може би съм Питър Стилман, може би не съм. Моето истинско име е Питър Никой. Благодаря ви. Какво мислите за това?

Бях почнал да ви разказвам за бащата. Историята си я бива, нищо, че не я разбирам. На вас мога да я разкажа, защото зная думите. А това не е малко, нали? Искам да кажа, да знаеш думите. Понякога толкова се гордея със себе си! Извинете ме. Така казва жена ми. Тя твърди, че бащата често говорел за Бог. Тази дума ми е малко смешна, защото, прочетена отзад напред, става „гоб“ — също като думичките, които аз измислям. Красиви, кратки и истински.

Както и да е. Та бащата често говорел за Бог. Искал да знае дали Бог има свой език. Не ме питайте какво означава това. Разказвам ви го, защото знам думите. Бащата смята, че бебето ще може да говори този Божи език, ако не вижда хора. Но откъде да вземе бебе? А! Сега вече и вие започвате да се досещате. Не е нужно да го купувате отнякъде. Разбира се, Питър вече бил научил някои човешки думи. Това не можело да се предотврати. Но бащата се надявал, че Питър ще ги забрави. След известно време. И затова се наложило да има толкова много на̀, на̀, на̀. Щом Питър кажел думичка, баща му започвал да го бие. Най-накрая Питър се научил да мълчи.