Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Наистина ли имаме нужда от пингвини? – попита искрено Зара.

– Щях да кажа, че полярните ледове са симптомът, не проблемът. Като проблемите ти със съня.

Зара броеше прозорци.

– Има застрашени от изчезване жаби, които според учените ядат толкова много насекоми, че ако ги нямаше, щяхме да сме залети от комари. Но пингвините? Кой ще бъде засегнат, ако пингвините изчезнат, освен производителите на пухени якета?

Надя изгуби връзката, каквато вероятно бе и целта на Зара.

– Човек не... какво... да не мислиш, че пухените якета се правят от пингвини? Използва се гъши пух!

– Значи гъските не са толкова важни, колкото пингвините? Това не ми звучи особено веганско.

– Не съм казала това!

– На мен така ми се стори.

– Превърнала си го в навик, знаеш ли?

– Кое?

– Да сменяш темата веднага щом разговорът се завърти около истинските ти чувства.

Зара като че ли сериозно се замисли над това. После каза:

– Ами мечките?

– Моля?

– Ако те нападне мечка? Тогава би ли могла да я убиеш?

– Защо ще ме напада мечка?

– Може някой да те отвлече, да те дрогира, да се събудиш в клетка заедно с мечка и да трябва да се бориш с нея до смърт.

– Сега просто се държиш отблъскващо. И искам да отбележа, че имам обширно психологическо образование и не използвам тази дума току-така.

– Престани да бъдеш толкова чувствителна. Отговори на въпроса: способна ли си да убиеш мечка, ако не се налага да я ядеш? Така де, представи си, че имаш нож, не вилица.

Надя простена:

– Пак го правиш.

– Кое?

Надя провери колко е часът. Зара го забеляза. Преброи всички прозорци два пъти. Надя го забеляза. Известно време гледаха една покрай друга, преди Надя да каже:

– Нека тогава те попитам това: мислиш ли, че се подиграваш с екологичното движение, защото то противоречи на финансовия пазар, за който ти работиш?

Зара захапа по-бързо, отколкото самата тя бе очаквала. Понякога не знаем колко важно е нещо за нас, преди някой да ни провокира.

– Чуй ме добре! Екологичното движение изглежда нелепо и без моята помощ! А аз не защитавам финансовия пазар, защитавам икономическата система.

– Каква е разликата?

– Едното е симптомът. Другото е проблемът.

Надя кимна, все едно разбираше какво означава това.

– Нали ние, хората, сме изградили икономическата система? Тя е конструкция.

Отговорът на Зара беше учудващо лишен от снизходителност и в него почти имаше нотка на съчувствие.

– Това е проблемът. Направихме я твърде силна. Забравихме колко сме алчни. Имаш ли апартамент?

– Да.

– Теглила ли си заем, за да го купиш?

– Да, всички теглят заеми.

– Не. Едно време заем беше нещо, което се очакваше да върнеш обратно. Но когато кажи-речи всяко семейство с малко дете и средни доходи тегли суми, които посмъртно не може да изплати, тогава банките вече не дават заеми, а осигуряват финансиране . И жилищата вече не са жилища, а инвестиции .

– Не разбирам какво точно означава това.

– Означава, че бедните стават по-бедни, богатите стават по-богати, а реалната граница между класите е между тези, които могат, и тези, които не могат да изтеглят заем. Защото, колкото и да печелят, в края на месеца хората лежат будни в леглата си и се тревожат за пари. Всички гледат придобивките на съседите и се чудят „как могат да си позволят това?“, защото никой не живее според възможностите си. И дори наистина богатите не се чувстват истински богати, защото в крайна сметка единственото, което могат да си купят, е поскъпа версия на нещо, което вече са си купили. На кредит.

Надя изглеждаше като котка, която за пръв път е видяла човек с кънки за лед.

– Аз... чакай да помисля... веднъж чух един мъж, който работеше в казино, да казва, че хората не се разоряват, когато загубят, а когато се опитат да си върнат парите. Нещо такова ли имаш предвид? Че това е причината за сривовете на борсата и жилищния пазар?

Зара сви рамене.

– Да речем. Ако така ще се почувстваш по-добре.

Тогава психоложката ненадейно, без сама да знае защо, зададе въпрос, който изкара въздуха на пациентката.

– В такъв случай за кое изпитваш по-големи угризения на съвестта – клиентите, на които не си отпуснала заем, или клиентите, на които си дала твърде голям заем?

Зара си придаде равнодушен вид, но стисна подлакътниците на стола толкова силно, че когато ги пусна, дланите ѝ бяха обезкървени. Прикри това, като отново ги намаза с дезинфектант, същевременно броейки прозорци, за да избегне погледа на Надя. След това изсумтя рязко.