Фредрик Бакман - Тревожни хора

– И само вегани биха направили такова нещо?

– Просто предполагам, че липсата на витамини се отразява на финансовата ви преценка.

Надя се усмихна.

– Гледаш ме отвисоко, защото съм веган или защото си плащам за това?

– Напълно е възможно да те гледам отвисоко по няколко различни причини едновременно.

Надя преглътната последната хапка зеле и самоуважение, затвори кутията и попита:

– Как се чувстваш от последната ни среща насам, Зара? Вместо да отговори, Зара извади малко шишенце дезинфектант за ръце от чантата си, почисти старателно ръцете си и загледана в лавицата с книги, констатира:

– Като за психолог имаш много книги, в които не става дума за психология.

– А за какво става дума според теб?

– Идентичност. Затова си веган.

– Човек може да бъде веган и по други причини.

– Като?

– Добре е за околната среда.

– Може би. Но смятам, че хора като теб са вегани, за да се чувстват по-дейни. Сигурно затова стойката ти е толкова лоша, приемаш твърде малко калций.

Надя дискретно се понамести в стола, опитвайки да не изглежда, сякаш изпъва гръб.

– Плащаш си на час, Зара. За човек, който критикува финансовата преценка на другите, пилееш много време в разговори за... мен. Искаш ли да обсъдим защо?

Зара като че ли обмисли това, без да отделя поглед от книгите.

– Може би следващия път.

– Това ме радва.

– Кое?

– Че ще има следващ път.

Зара се обърна и присви очи към Надя, за да прецени дали това бе шега, или не. След като не успя, тя се върна на стола си, отново намаза ръцете си с дезинфектант, загледа се през прозореца зад Надя и преброи прозорците на отсрещната сграда. После отбеляза:

– Не си ми препоръчала да взимам антидепресанти. Повечето психолози биха го направили.

– Посещавала ли си много други психолози?

– Не.

– Значи това е самоанализ?

Зара погледна картината на стената.

– Разбирам защо не искаш да ми дадеш приспивателни. Страхуваш се да не се самоубия. Но в такъв случай не следва ли да ми предпишеш антидепресанти?

Надя сгъна две неизползвани салфетки и ги прибра в чекмеджето. Кимна.

– Права си. Не съм ти предлагала медикаменти. Защото антидепресантите са създадени с идеята да отрязват върховете и спадовете в емоциите. Ако се използват правилно, пациентът спира да се чувства толкова тъжен, но често не може и да се зарадва особено – каза Надя и вдигна длан в хоризонтално положение. – Просто става... равнодушен. Човек би си помислил, че на хората, които взимат антидепресанти, им липсват върховите моменти, нали? Само че е обратното. Повечето от тези, които избират да прекратят лечението, казват, че искат отново да могат да плачат. Гледат тъжен филм с любимия си човек и искат да могат... да почувстват същото.

– Не обичам филми – информира я Зара. Надя се засмя на глас.

– Да, разбира се, че не обичаш. Но не мисля, че имаш нужда да изпитваш по-малко чувства, Зара. Мисля, че имаш нужда да изпитваш повече. Според мен не си депресирана. Според мен си самотна.

– Това звучи като непрофесионален анализ.

– Може би.

– Представи си, че изляза оттук и се самоубия.

– Не вярвам да го направиш.

– Защо?

– Току-що каза, че ще има „следващ път“. Зара впери поглед в брадичката на Надя.

– И ти ми се доверяваш?

– Да.

– Защо?

– Защото виждам, че не искаш да допускаш хората до себе си. Това те кара да се усещаш слаба. Но мисля, че не се страхуваш да те наранят. Страхуваш се ти да не нараниш другите. По-съпричастна и морална си, отколкото искаш да признаеш.

Зара се почувства дълбоко, дълбоко обидена, като не беше сигурна дали това е защото Надя я нарече слаба, или защото я нарече морална.

– Може би просто смятам, че не се си струва да губя време в разговори с хора, които така и така ще ми доскучаят.

– Откъде можеш да знаеш, ако никога не опитваш?

– Нали съм тук и не мина много време, преди да ми доскучаеш!

– Помъчи се да отговориш сериозно – помоли я Надя, напразно, разбира се.

Както обикновено, Зара отклони темата.

– И все пак ЗАЩО си веган? Надя въздъхна изтощено.

– Пак ли трябва да говорим за това ? Окей: веган съм, защото ме е грижа за климатичните промени. Ако всички хора бяха вегани, щяхме...

Зара я прекъсна подигравателно:

– Да предотвратим топенето на полярния лед?

Надя използва търпението, което всички вегани упражняват, когато празнуват Коледа с по-възрастните си роднини.

– Не директно. Но това е част от по-глобалното решение. А това, че полярните ледове се топят, е...