Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Можем да го сложим в кутиите с пица! – предложи той.

Джак зяпна шокирано баща си. Постоя така доста дълго, след което кимна и каза на парламентьора:

– Ще сложим телефона в една от кутиите пица.

– О, да, това е добра идея – призна парламентьорът.

– Баща ми го измисли – каза Джак гордо.

Джим се обърна, за да не види синът му колко е смутен. Провери в Гугъл какви пицарии има наблизо, позвъни на една от тях и направи доста неконвенционална поръчка: осем пици и комплект от служебните дрехи, които използват разносвачите им. Джим обаче направи грешката да спомене, че е полицай. Собственикът на пицарията беше напълноспособен да следи местните новини в социалните мрежи и освен това не беше глупав и му направи отстъпка заради големия брой пици, но поиска двойно повече за наема на дрехите. Джим го попита ядосано дали случайно не е герой от английска коледна приказка от средата на деветнайсети век, но собственикът на пицарията най-спокойно му зададе контравъпроса дали е запознат с концепцията „предлагане според търсенето“. Когато пиците и дрехите пристигнаха, Джак ги дръпна към себе си, но Джим отказа да ги пусне.

– Какво правиш? Аз ще вляза! – каза Джак решително. Джим поклати глава.

– Не. Все още мисля, че във входа може да има бомба. Така че аз ще вляза.

– Защо ти да влизаш, ако има бомба? Аз трябва да... – започна Джак, но бащата настоя на своето.

– Момче, сигурен си, че онова не е бомба, нали?

– Да!

– Ами ето. Значи няма значение дали аз ще вляза.

– Да не си на единайсет?

– Ами ТИ?

Джак отчаяно се замисли за контрааргумент.

– Не мога да те оставя да...

Джим вече се преобличаше насред улицата, въпреки че беше под нулата. Двамата не се поглеждаха.

– Майка ти не би ми простила, ако изпратя теб – каза Джим, забил поглед в земята.

– А мислиш ли, че би ми простила, ако аз изпратя теб? Ти беше нейният мъж – каза Джак на хоризонта.

Джак кимна към небето.

– Но тя беше твоята майка.

Понякога с дъртия също не можеше да се спори.

Полицейското управление. Стаята за разпит. Кръвта се е оттекла от лицето на брокерката. Тя заеква, изплашена до смърт.

– Об-об-обирджия? А-аз? Ка-ка-как би-би-бих...

Джак, безкрайно доволен от себе си, марширува из стаята и размахва ръце, все едно пред него има невидим оркестър,

– Как можах да не се сетя? Та ти не знаеш нищо. Всичко, което каза за апартамента, беше абсолютно неразбираемо. Никой истински брокер не е толкова лош в работата си!

Брокерката изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

– Ей, правя каквото мога. Знаеш ли колко е трудно да си брокер при сегашното състояние на икономиката?

Джак вперва очи в нея.

– Но ти НЕ СИ брокер! Защото си обирджия! Брокерката поглежда отчаяно към Джим, търсейки някаква подкрепа. Но Джим просто отвръща нещастно на погледа ѝ. През това време Джак удря с юмруци по масата и се вторачва бясно в брокерката.

– Трябваше да се досетя. Когато другите свидетели разказаха за станалото, дори не те споменаха. Защото изобщо не си била там. Признай си! Оставихме се да ни разсееш, като поиска фойерверки, а след това излезе от апартамента с всички останали, право под носа ни. Кажи истината!

Истината? Тя почти никога не е толкова сложна, колкото си мислим. Само така се надяваме, защото ще се почувстваме по-умни, ако успеем да я отгатнем предварително. Това е история за мост, идиоти, заложническа драма и оглед на апартамент. Но също така е любовна история. Всъщност цели четири.

Последния път, когато посети психолога си, Зара пристигна по-рано. Разбира се, тя никога не закъсняваше, просто беше необичайно да не се появи точно в уречения час.

– Случило ли се е нещо? – попита Надя.

– Какво имаш предвид? – отвърна Зара опако.

– Обикновено не подраняваш. Има ли нещо?

– Не е ли твоя работа да установиш това? Надя въздъхна.

– Просто попитах.

– Това къдраво зеле ли е?

Надя погледна пластмасовата кутия на бюрото си и кимна.

– Обядвам.

Други пациенти може би биха сметнали коментара за язвителен. Не и Зара, разбира се.

– Значи си веган – каза тя без въпросителна.

Психоложката се закашля, както прави човек, когато обидата от това, че е твърде предвидим, го удари в гърлото.

– Не непременно. Така де, аз съм веган, но човек не може ли да яде къдраво зеле и по принцип?

Зара сбърчи нос.

– Купено е от ресторант. Значи си имала избор. И въпреки това си избрала къдраво зеле.