Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Окидок! – изчуруликва брокерката, все едно това е дума.

Полицаят се заглежда в записките си.

– Не е ли странно време за оглед на апартамент? Един ден преди новогодишната нощ?

Брокерката тръсва глава и се ухилва.

– За агенция за недвижими имоти „Окей“ няма лоши дни! Полицаят вдишва дълбоко, няколко пъти.

– Добре. Да продължим нататък: когато видя извършителя, каква беше първата ти реак...

– Нали първо щеше да ме питаш за апартамента? Каза „апартамента и извършителя“, та си помислих, че апартаментът ще е първ...

– Добре! – изръмжава полицаят.

– Добре! – изчуруликва брокерката.

– Във връзка с апартамента : добре ли си запозната с разпределението на помещенията?

– Естествено, нали съм брокер! – казва брокерката, но успява да се спре, преди да е добавила „от агенция за недвижими имоти „Окей“! ОКЕЙ ЛИ Е ВСИЧКО?“, тъй като полицаят вече изглежда, сякаш му се иска мунициите в служебното му оръжие да не бяха толкова лесни за проследяване.

– Можеш ли да го опишеш? Брокерката грейва.

– Мечта! Тук говорим за уникална възможност за придобиване на ексклузивно жилище в спокоен квартал, но все пак близо до пулса на големия град. Открит план! Много светлина!

Полицаят я прекъсва.

– Имам предвид дали има килери, скрити складови помещения, такива неща...

– Не харесваш откритите планове? Обичаш стени? Няма нищо лошо в стените! – отговаря брокерката окуражително, но все пак тонът ѝ загатва, че съдейки по нейния опит, хората, които обичат стени, са същите като хората, които обичат високи огради.

– Има ли например гардероби, които не са...

– Споменах ли колко е светъл?

– Да.

– Научните изследвания показват, че светлината ни прави щастливи! Знаеше ли това?

Полицаят като че ли не иска да му натрапват излишна светлина. Някои хора предпочитат сами да решават колко щастливи да бъдат.

– Може ли да се придържаме към темата?

– Окидок!

– В апартамента има ли помещения, които не са отбелязани на чертежа?

– И районът е изключително подходящ за деца!

– Това какво общо има?

– Просто исках да го спомена. ОКЕЙ, нали знаеш. Изключително подходящ за деца! Или, така де... с изключение на заложническата драма днес. Но ако не броим това, кварталът е чуден! Пък и децата, такова, обичат полицейски коли!

Брокерката размахва щастливо ръка във въздуха и имитира полицейска сирена.

– Мисля, че това е мелодията на камиона за сладолед – отбелязва полицаят.

– Сещаш се какво имам предвид – настоява брокерката.

– Ще те помоля просто да отговаряш на въпросите.

– Извинявай. Какви бяха въпросите, значи?

– Колко точно е голям апартаментът? Брокерката се усмихва объркано.

– Няма ли да ме питаш нещо за обирджията? Мислех, че ще говорим за обира.

Полицаят прехапва устни толкова силно, че изглежда, все едно се опитва да диша през ноктите на краката си.

– Разбира се. Окей. Разкажи ми за извършителя. Каква беше първата ти реакцията, ког...

Брокерката го прекъсва ентусиазирано:

– Обирджията? Да! Обирджията влетя право в апартамента по време на огледа и насочи пистолет към всички ни! Знаеш ли защо?

– Не.

– Открит план! Иначе не би могъл да се прицели във всички ни едновременно !

Полицаят масажира веждите си.

– Добре, да опитаме така: има ли добри скривалища в апартамента?

Брокерката мига толкова бавно, че човек би останал с впечатлението, че току-що се е научила как се прави.

– Скривалища?

Полицаят накланя глава назад и се взира в тавана, стиснал зъби. Майка му винаги е казвала, че полицаите са просто момчета, които така и не са се сдобили с нови мечти. На всички момчета им задават въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“ и почти всички поне веднъж отговарят „Полицай!“, но повечето порастват и им идва акълът. За миг му се иска и с него да бе станало така, тогава дните му може би нямаше да са толкова сложни, семейните отношения също. Трябва да се знае, че майка му винаги се е гордеела с него, и не тя беше недоволната от избора му на професия. Тя беше свещеник и нейната работа също беше нещо повече от чисто и просто препитание, така че го разбираше. Баща му бе този, който не искаше той да слага униформа. Разочарованието може би още тежи на младия полицай. Изглежда изтощен, докато вдига поглед към брокерката:

– Да. Това се опитвам да ти обясня. Смятаме, че извършителят все още се намира в апартамента.

Истината е, че когато обирджията се предаде, всички заложници бяха освободени едновременно – брокерката и потенциалните купувачи. Един полицай стоеше на пост във входа, докато излизаха. Заложниците затвориха вратата след себе си и тя се заключи, след което те продължиха спокойно надолу по стълбите, излязоха на улицата и насядаха в очакващите ги полицейски автомобили, които ги отведоха в управлението. Полицаят във входа изчака, докато колегите му се качат при него. После парламентьорът звънна на обирджията. Малко след това полицаите нахлуха в апартамента – само за да открият, че е празен. Балконската врата беше заключена и всички прозорци бяха затворени, а нямаше друг изход навън.