Вирджиния Вулф - Мисис Далауей

Междувременно малка тълпа се бе събрала пред портите на Бъкингамския дворец. Стояха те, все бедни хора, и чакаха безучастно, но упорито; поглеждаха към самия дворец с неговия развят флаг; към Виктория, която плуваше върху своя пиедестал, възхищаваха се на водоскоците, на мушкатото; насочваха вниманието си първо към един, после към друг от автомобилите по Мал 12, напразно даряваха с чувствата си излезлите на разходка с кола простосмъртни оттегляха почитта си, за да не я изразходват незаслужено, щом този или онзи автомобил отминеше; и през цялото време надаваха ухо за слуховете, изпълнени с трепет при мисълта как кралското величество ги гледа; кралицата кима, принцът отдава чест; при мисълта за божествения живот, който небето е отредило на кралете; за кралските конюшни и дълбоките поклони; за останалата от детството куклена къщичка на кралицата; за принцеса Мери, омъжена за обикновен англичанин; за принца — ах, принца! — който, казват, така поразително приличал на стария крал Едуард, само дето бил много по-слаб. Принцът живее в двореца Сейнт Джемс; но може би идва тази сутрин да посети майка си. Така каза Сара Блечли с бебето си на ръце, като потропваше с крак, сякаш се намираше пред собствената си камина в Пимлико, без обаче да изпуска от очи Мал, докато погледът на Емили Коутс блуждаеше по прозорците на двореца и тя си мислеше за камериерките, за неизброимите камериерки, за спалните, за неизброимите спални. Тълпата нарастваше — присъедини се възрастен джентълмен с шотландски териер, мъже без занимание. Дребничкият мистър Баули, който държеше стаи в „Олбани“ 13и бе безчувствен по отношение на много по-важни неща в живота, можеше най-ненадейно, най-неподходящо и твърде дълбоко да се разчувствува от гледки като бедни жени, които чакат да видят кралицата — бедни жени, мили дечица, сирачета, вдовици, войната — уф! — действително се просълзи. Топлият ветрец, който се рееше по Мал между стройните дръвчета, покрай героите от бронз, разлюля някакво знамение в английската гръд на мистър Баули, който повдигна шапката си, когато автомобилът свърна по Мал, задържа я високо над главата си, когато автомобилът наближи, и позволи на бедните майки от Пимлико да се притиснат плътно до него, а самият той остана гордо изправен. Автомобилът ги отмина.

Внезапно мисис Коутс погледна към небето. Шум от аероплан отекна зловещо в ушите па тълпата. Ето го там, над дърветата, откъм задната му част излиза бял дим, къдри се, суче се, всъщност пише нещо!, изписва букви върху небето! Всички погледнаха нагоре.

Аеропланът се спусна право надолу, после отново се издигна, нарисува фигура, полетя стремително, пропадна, издигна се, но каквото и да правеше, накъдето и да отидеше, подире му пърхаше набръчкана ивица гъст бял дим, която се къдреше и усукваше на небето, изписвайки букви. Но кои букви? Дали беше „А“ или „С“, а после „Л“? Те се задържаха само за миг, после се раздвижваха, размазваха се и изчезваха в небето, а аеропланът се стрелваше по-нататък и отново върху чистото небесно пространство започваше да пише може би „К“, „Е“, „И“?

— „Блаксо“ — произнесе мисис Коутс с напрегнат, страхопочтителен глас, зяпнала право нагоре; нагоре зяпаше и бебето в ръцете й, неподвижно и цялото бяло.

— „Криймо“ — прошепна мисис Блечли като лунатичка.

Мистър Баули, чиято шапка не помръдваше в протегнатата му ръка, се взираше право нагоре. По цялото протежение на Мал хората стояха неподвижно и гледаха към небето. И докато гледаха, всичко наоколо утихна, ято чайки прекоси небето, първо водачката, подире й другите, и в тази изключителна тишина, в това безмълвие и белота, в тази безукорна чистота камбаните удариха единайсет пъти, а после звукът постепенно заглъхна там горе, при чайките.

Аеропланът се обръщаше, стрелваше се, внезапно се спускаше накъдето пожелаеше, бързо, свободно, като кънкьор…

— Това е „Е“ — каза мисис Блечли. или като балерина… [???]

— Пише „фондан“ — промърмори мистър Баули…

(автомобилът влезе през портите, без никой да го погледне)…

… и преставайки да изпуска дим, отлетя надалеч-надалеч, а димът се разнесе и се струпа около големите бели форми на облаците.

Отиде си, скри се зад обладите. Не се чуваше звук. Облаците, към които се бяха прилепили буквите „Е“, „Ж“ или „Л“, се движеха волно, сякаш предопределени да прекосят света от запад из изток с някаква изключително важна мисия, която никога нямаше да бъде разкрита, но все пак си беше изключително важна мисия. И изведнъж, подобно на влак, който излиза от тунел, аеропланът отново изскочи от облаците, шумът засттърга слуха на хората по Мал в Грийн Парк, на Пикадили, на Риджънт Стрийт, в Риджънтс Парк, ивицата дим се извиваше подире му, той пропадаше, отново се издигаше и пишеше буквите една подир друга — но коя дума изписваше?