— Всъщност — поясни учителката — аз им дадох да решат една малка задачка. Току-що написах условието на дъската…
— Тъкмо това гледах — каза таткото на Клотер, — не ми се вижда лесна задачката…
— Отговорът е 362 яйца — обади се таткото на Алсест.
Тогава всички татковци и майки се обърнаха към таткото на Алсест, един дебел господин с много гуши. После таткото на Жоашен каза:
— Не искам да ви противореча, драги господине, но на пръв поглед ми се струва, че грешите… Позволете…
И той извади тефтерче от джоба си и написа нещо с химикалката си.
— Я да видим… я да видим — упорстваше таткото на Жоашен. — Черните кокошки снасят на всеки четири минути… Има девет черни кокошки…
— 362 яйца — рече таткото на Алсест.
— 7420 — каза таткото на Жоашен.
— Не е вярно! 412 — обади се таткото на Мексан.
— Как стигате до този отговор? — попита таткото на Йод.
— По алгебричен път — отвърна таткото на Мексан.
— Какво? — скочи майката на Клотер. — Дават им алгебрични задачи? На техните години? Сега разбирам защо изостават.
— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — това е най-фасулска аритметична задача. Прави 362 яйца.
— Може да е фасулска, драги господине — рече таткото на Мексан с пресилено любезна усмивка, — това не пречи да бъркате.
— Да бъркам? Как бъркам? Къде бъркам? — попита таткото на Алсест.
— Госпожице! Госпожице! — рече Анян, като вдигна пръст.
— Тишина, Анян! — кресна учителката. — Ще вземете думата по-късно.
Изглеждаше притеснена учителката.
— Аз пък ги изкарвам 412 яйцата — каза татко на таткото на Мексан, — както и вие, драги господине.
— Ха! — рече таткото на Мексан. — Ама че разбира се, ще ти извади очите… Ох… Почакайте за миг… Объркал съм при смятането… Прави 4120 яйца… Сбъркал съм мястото на десетичната запетая!
— Я! Аз също! — каза татко. — Точно така — 4120 яйца е отговорът.
— Каквото и да казвате, но задачата е много мъчна — обади се майката на Клотер.
— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — ето как разсъждавам аз…
— Госпожице! Госпожице! — извика Анян. — Аз го сметнах…
— Тихо, Анян! — рече учителката, като се блещеше.
И това нас ни учуди, понеже тя не се кара често на Анян, който й е любимец. А после учителката каза на нашите татковци и майки, че сега са видели какво правим в клас и е сигурна, че до един ще получим добри оценки на контролните. Директорът пък рече, че е време да си ходят, и татковците и майките се ръкуваха с учителката, а на нас ни се усмихнаха. Таткото и майката на Клотер за сетен път го изгледаха кръвнишки и всички си тръгнаха.
— Бяхте много послушни — похвали ни учителката. — За награда не се морете да решавате задачата.
И избърса черната дъска, и после, понеже звънецът изби за междучасие, ние излязохме. Не всички, защото учителката рече на Анян да остане, имала да му говори.
А ние в двора си казахме, че учителката вярно постъпи страшно мило, дето спази обещанието си и не ни посрами пред нашите татковци и майки.
Биографии
Рьоне Госини
„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.“ Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.“ Кариерата си започва в Ню Йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои. Госини замисля приключенията на малкия Никола̀ заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на дребничкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк“ (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд“ (Iznogoud) с Табари, „Откачалките“ (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.
Начело на вестник „Пилот“, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство“.
В киното Госини създава студиата „Идефикс“ заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията — „Астерикс и Клеопатра“, „Дванайсетте подвига на Астерикс“, „Дейзи Таун“ и „Братя Далтон“. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар“ за цялостно кинематографично творчество.
Читать дальше