Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— Някой виждал ли я е вече? — поинтересува се Жоашен.

— Аз я видях, като идвах на училище — каза Жофроа.

— Как изглежда? Как изглежда? — питахме всички.

— Дълга и кльощава — рече Жофроа. — Много дълга. Много кльощава.

— Злобна ли е на вид? — попита Рюфюс.

Жофроа изду бузи и тръсна ръка от горе на долу.

Не си казахме нищо повече и Алсест прибра кифлата си в джоба недоядена. И после звънецът би. Всички се строихме в редица, както се ходи на преглед при лекар. Никой не продумваше, Клотер беше взел учебника си по география и преговаряше за реките. И после другите класове тръгнаха и останахме само ние в двора, и видяхме как директорът пристига с новата учителка, която не беше нито толкова дълга, нито толкова кльощава. А Жофроа е лъжец от кла̀са! Бас държа, че никога не я е виждал.

— Деца — обърна се към нас директорът, — както знаете, наложи се вашата учителка да замине в провинцията за няколко дни. Тъй като има вероятност да отсъства близо седмица, госпожица Наварен ще изпълнява временно длъжността, ще я замества, ако предпочитате. Надявам се да слушате, да сте прилежни и новата ви учителка да няма основания да се оплаква от вас. Разбрано?… Можете да ги водите, госпожице.

Новата учителка ни направи знак да вървим и ние се качихме в клас.

— Седнете по местата си тихо, моля ви — каза ни новата учителка.

Стана ни тъпо, като я видяхме да сяда на бюрото на нашата истинска учителка.

— Деца — рече ни, — както ви обясни господин директорът, казвам се госпожица Наварен. Знаете, че се наложи вашата учителка да отсъства за няколко дни в провинцията. Затова аз ще я замествам през тези няколко дни. Разчитам на вас да сте послушни и да се стараете, и се надявам да нямам оплаквания от вас, когато учителката ви се върне. Аз съм, сами ще се убедите, строга, но справедлива. Ако се държите добре, всичко ще мине гладко. Мисля, че се разбрахме. А сега — на работа…

Госпожица Наварен отвори тефтерите си и ни каза:

— Виждам в седмичната програма и записките, които ми е оставила вашата учителка, че тази сутрин имаме география и урокът ви е за реките… Само че ще ни е нужна картата на Франция… Кой ще иде да я донесе?

Анян стана, тъй като е първенец на класа и любимец на учителката и винаги той ходи да носи едно или друго, пълни мастилниците, събира контролните и бърше дъската.

— Останете по местата си! — каза госпожица Наварен. — Малко дисциплина. Не всичките наведнъж… Аз ще посоча кой да донесе картата… Вие там! Да, в дъното на класа. Как се казвате?

— Клотер — рече Клотер и побледня като платно.

— Добре — рече госпожица Наварен, — е, Клотер, идете да донесете картата на Франция, онази с реките и планините. И не се бавете по пътя.

— Ама, госпожице… — заекна Анян.

— Охо, виждам, че има твърдоглавец сред нас — рече госпожица Наварен. — Но твърдоглавите аз ги озаптявам, малък приятелю! Седнете си.

Клотер тръгна адски учуден и се върна запъхтян, страшно горд с картата си.

— Бързо си дойдохте, Илер — рече госпожица Наварен. — Благодаря ви… Малко тишина, останалите!… Бихте ли закачили картата пред черната дъска?… Чудесно, и понеже така и така сте тук, кажете ни нещо за Сена.

— Сена извира от платото Лангр — издекламира Клотер, — дълга е 770 километра, прави сума ти завои и се влива в Ламанша. По-важните й притоци са Оба, Марна, Оаза, Йона…

— Много добре, Илер — рече госпожица Наварен. — Виждам, че знаете. Идете си седнете. Много добре.

И Клотер отиде да си седне целият зачервен, с широка глуповата усмивка на лицето и все още запъхтян.

— А вие, смешникът — рече госпожица Наварен, като сочеше Анян с пръст. — Да, вие, този, дето толкова обича да говори. Избройте ми от мястото си други притоци на Сена.

— Ами — запъна се Анян, — ами… Оба, Марна, Оаза…

— Ясно — каза госпожица Наварен. — Сега, вместо да се правите на клоун в клас, по-добре вземете пример от вашия другар Илер.

И Анян толкова се смая, че му казват да вземе пример от Клотер, че дори не заплака.

След това новата учителка ме изпита и после Алсест, и после Йод, и каза, че не е зле, но че със сигурност можело и по-добре. А после ни разясни новия урок — за планините — и никой не посмя да прави маймунджилъци, дори бяхме много по-малко изнервени, отколкото в началото. Алсест се зае да дъвче късчета от кифлата си.

А после учителката помоли Клотер да отнесе картата и когато той се върна, звънецът за междучасието би и ние се пръснахме.

В двора всички обсъждахме новата учителка и си казахме, че не е чак такава злобарка, че е доста мила и че даже накрая, като свикна с нас, ни се усмихна, за да ни каже да вървим в междучасие.