Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— Елате си седнете на мястото! — рече господин Казалес, като се пулеше зад очилата.

Тогава аз отидох да си седна на мястото и господин Казалес ми рече, че не ме питал какво правим в междучасието, а в часа по аритметика. Стана ми тъпо, не мислех, че ще се впрегнем тутакси на работа, хоп и айде.

— Учим за дробите — казах.

— Добре — рече господин Казалес, — покажете ми тетрадката си.

Показах му я и господин Казалес погледна тетрадката. Погледна мен, свали си очилата, избърса ги и пак погледна тетрадката.

— Това едрото в червено го написа учителката — обясних.

— Аха — рече господин Казалес. — Да почваме тогава. Що е дроб?

Понеже не отговорих нищо, господин Казалес рече:

— Това е число…

— Това е число — казах.

— Изразяващо една или повече…

— Изразяващо една или повече — казах.

— Части от единицата…

— Части от единицата — казах.

— Разделена на колко? — попита ме господин Казалес.

— Не знам — отговорих му.

— Разделена на равни части!

— Разделена на равни части! — казах.

Господин Казалес си попи челото.

— Тъй — рече, — да вземем примери от практиката. Ако имате торта или ябълка… Или по-скоро не. Имате ли играчки тук?

Отворихме шкафа тогава, изпадаха сума ти играчки и господин Казалес взе шепа топчета, които сложи на пода, и се разположихме на килима.

— Тук са осем топчета — рече господин Казалес. — Да предположим, че тези осем топчета съставляват едно цяло. От тях вземам три. Изразете ми с дроб какво представляват тези топчета спрямо цялото… Това е равно…

— Това е равно — рекох.

Господин Казалес си свали очилата, избърса ги и видях, че леко му трепери ръката. По това ми заприлича на Анян, който също трепери, като си сваля очилата, за да ги бърше, защото все се бои да не му шибнат някой, преди да е сварил да си ги сложи.

— Да опитаме друго — предложи господин Казалес. — Ще поставим една до друга десет релси…

Поставих десетте релси, за да образуват кръг, и попитах дали мога да сложа върху тях локомотива и товарния вагон, последния, дето ми е останал, откакто Алсест настъпи пътническия вагон. Алсест е едно много тежко приятелче.

— Щом искате — рече господин Казалес. — Добре. Тези десет релси представляват десетте части на кръга. Сега, ако взема една релса…

— Влакът ще дерайлира — казах.

— Ама аз не ви говоря за влака! — изкрещя господин Казалес. — Не сме тук да си играем на влакче! Ще го махна оттук това влакче!

Толкова изглеждаше сърдит господин Казалес, че се разревах.

— Нямам нищо против да си играете двамата, но поне не се карайте!

Това го бе изрекъл татко. Беше влязъл в стаята и господин Казалес го гледаше с изблещени очи и с локомотива и товарния вагон в ръце.

— Ама аз… ама аз… — запелтечи господин Казалес.

Помислих си, че ще се разреве и той, и после каза: „Тюх, да му се не види!“ Стана от килима и си тръгна.

Никога повече господин Казалес не се върна. Татко се скара с господин Барлие, обаче на мен ми потръгна: Клотер оздравя и вече не съм последен в класа.

Вчера, току преди края на часовете, учителката ни помоли за тишина и после ни каза:

— Деца, трябва да ви съобщя, че ще ви оставя за няколко дни. По семейни причини трябва да замина за провинцията и понеже ще отсъствам близо седмица, друга учителка ще дойде да ме замества във вашите часове от утре. Разчитам на всички вас да се стараете и много да слушате новата си учителка и съм сигурна, че няма да ме посрамите пред нея. Надявам се, като се върна, да не трябва да се червя заради вас. Разбрахте ли ме? Добре! Имам ви доверие и ви казвам до следващата седмица. Може да си вървите.

Ние станахме, подадохме ръка на учителката и адски ни беше притеснено. Лично аз имах буца на гърлото. Истина е, че си обичаме учителката, тя е голяма сладурана и не ни се щеше да я сменяме с друга. Най-криво му беше на Клотер — понеже е най-слабият в класа, за него е цял ужас да си смени учителката. Нашата му е свикнала и даже когато го наказва не се раздухва прекалено.

— Ще се помъча да си намеря оправдание да не идвам тая седмица — каза ни Клотер на излизане. — Така де, нямат право да ни сменят учителката току-тъй!

Тази сутрин обаче Клотер беше тук като всички останали и бяхме адски изнервени.

— Учих до късно снощи — рече ни Клотер. — Даже телевизия не съм гледал. Смятате ли, че ще ни изпитва?

— Навярно първия ден няма да пише бележки — обади се Мексан.

— Има си хас! — рече Йод. — Ще й е неудобно!