Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

Биваше си го замъка на Клотер, с индианци и каубои, и имаше освен това сума ти малки автомобилчета, дето не ги знаех.

— Ами корабът ми? Видяхте ли ми кораба? — попита Клотер.

Помогнахме на Клотер да сложи отново мачтата с платната, понеже, за да прибере кораба в кашона, се беше наложило, разбира се, да размонтира мачтата.

— Я кажи — попита Жоашен — къде ти е електрическото влакче? Не виждам електрическото ти влакче. Хубаво, че проверихме!

— А, не — отвърна Клотер. — Електрическото влакче е в друг кашон, хамалите вече го натовариха на камиона. Защото електрическото влакче беше в гардероба в спалнята на нашите, откакто баща ми ми го конфискува последния път, като ме отстраниха от училище.

— Само че — забеляза Рюфюс — оставиш ли влакчето в този кашон, в новия апартамент вашите ще го сложат отново в своя си гардероб. Докато ако го сложиш в някой от твоите кашони, ще си остане при теб.

Клотер рече, че Рюфюс е прав, и ме помоли да го придружа до долу, за да помоли хамалите да си му върнат влакчето.

На тротоара майката на Клотер все така обясняваше на хамалите за вратичката на шкафа. И после, като видя Клотер, се опули страшно.

— Какво правиш тук на тротоара? — рече майка му на Клотер. — Кой ти е позволил да слезеш?

— Ами дойдох да взема влакчето — рече Клотер.

— Влакчето ли? — учуди се майката на Клотер. — Какво влакче?

— Електрическото влакче — поясни Клотер, — щото ако го оставя във вашия кашон, пак ще го приберете във вашия шкаф, пък аз ще го сложа в моя кашон, щото не е честно да държите в новия апартамент неща, дето сте ми ги конфискували в стария, и така ще мога да си играя с моето влакче в дневната.

— Не разбирам нищо какво ми приказваш — кресна майката на Клотер — и ще съм ти признателна, ако ме оставиш на мира и се върнеш горе незабавно!

И понеже майката на Клотер нямаше вид да се шегува, качихме се пак в апартамента и чухме бащата на Клотер да крещи. И щом влязохме в Клотеровата стая, Клотеровият баща рече на Клотер:

— А, ето те и тебе! А бе ти съвсем си откачил, честна дума! Почти си опразнил кашоните! Погледни каква бъркотия! Помогни ми да върна всичко на място и ще си говорим пак по-късно! Хайде де!

Клотер и баща му се заловиха да върнат нещата и сламата по кашоните и после влязоха двама хамали и не останаха доволни.

— Ама какви ги вършите? — попита единият от хамалите. — За какво толкоз се трудихме?

— Ще върнем всичко на място — рече Клотеровият баща.

— Ние си измиваме ръцете — заяви хамалинът. — Не поемаме отговорност, ако вие ще опаковате! Понеже ние сме свикнали.

— Не стойте тук, дребосъци — рече другият хамалин.

Тогава бащата на Клотер ни изгледа, изпъшка и ни рече:

— Правилно, правилно. Вървете си у дома, деца. И без това е късно и скоро ще тръгнем за новия апартамент. И ще се наложи да си легнем рано, Клотер, че утре ще трябва пак да сложим всичко в ред.

— Ще дойдем да ви помогнем, стига да искате — казах.

Тогава бащата на Клотер постъпи направо страхотно. Рече, че понеже утре е неделя и така добре сме се потрудили, щял да даде пари на Клотер да ни заведе на кино.

В междучасието мирно и тихо си играехме на дилижанс и на индианци. Рюфюс и Йод се правеха на коне, Мексан и аз ги държахме за коланите и бяхме кочияшите на дилижанса. Другите бяха индианците и ни нападаха.

Луда веселба падаше, особено когато Йод перна с юмрук Жоашен по носа и Жоашен се развика, че конете нямат право да раздават юмруци.

— Защо не? — попита Рюфюс.

— Ти си кон, мълчи! — извика Клотер и Рюфюс го зашлеви.

Всички се биехме, крещяхме, забавлявахме се страхотно, беше върхът.

После се появи Бульона. Бульона е нашият възпитател… Истинското му име е господин Дюбон, има мустаци и с него не вървят маймунджилъци.

— Погледнете ме право в очите всички до един — рече Бульона. — Защо измисляте винаги груби и глупави игри? Всяко междучасие все същото! Защо не си играете на умни, спортсменски, действително развлекателни игри? Когато аз бях на вашите години, в училище (където бях първенец) с другарчетата ми не се държахме като диваци и се радвахме на уважението на нашия възпитател, към когото изпитвахме, както подобава, най-голям респект. И въпреки това много се забавлявахме.

— С какво? — поинтересува се Алсест.

— С какво кой? — рече Бульона, като се пулеше.

— Ми вие с вашите другарчета — отвърна Алсест и Бульона въздъхна тежко.

— Ами да речем, играехме си на черти. Това е извънредно забавна игра и съвсем не груба.