Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— Ами тогава го вземи — рекох.

— Повече от ясно — рече ми той. — Съвсем сериозно!

И аз му връчих Бонбон, който пак се прозя, и си тръгнах.

Когато се прибрах вкъщи, бях доста умърлушен, понеже си го харесвах Бонбон. А и Бонбон изглеждаше адски умничък.

— Слушай, Никола̀ — каза ми мама. — Недей да се мусиш така, на това животинче нямаше да му е добре тук. Сега ми направи удоволствие да не мислиш повече за него и се качи да си пишеш домашните. За вечеря ще има вкусен десерт. И най-вече, най-вече — нито дума за всичко това на баща ти. Много е уморен напоследък и не ми се ще да му досаждаме с разни случки, като се прибере у дома. Поне една вечер да имаме мира.

На масата, по време на вечерята, татко впери в мен очи и ме попита:

— Какво има, Никола̀? Не ми се виждаш особено весел. Какво става? Ядове в училище ли?

Мама ме изгледа страшно, та казах на татко, че ми няма нищо, че съм много уморен напоследък.

— Аз също — рече татко. — Сигурно е от смяната на сезона.

А после на вратата се позвъни и тъкмо да стана да отворя — харесва ми да ходя да отварям вратата, — татко ми каза:

— Остави, аз ще ида.

Татко се запъти и после, като се върна, държеше двете си ръце зад гърба, с грейнала усмивка на лицето, и ни рече:

— Познайте какво донесе Клотер за Никола̀.

Днес следобед нашите татковци и майки ще идват на посещение в училище и ние в клас бяхме на тръни. Учителката ни обясни, че директорът ще приеме нашите татковци и майки в кабинета си, ще си поприказва с тях и после ще ги доведе в нашата класна стая.

— Ако обещаете да сте много послушни — рече учителката, — няма да ви изпитвам, докато родителите ви са тук, да не ви посрамя пред тях.

Ние обещахме, то се знае, и бяхме страшно доволни, без Анян, който е отличникът на класа и му се щеше да го изпитат пред татковците и майките. То на него не му е хич весело де, защото учи по цял ден; ето защо — в това е номерът — знае винаги всичко. А после учителката рече, че посещението на родителите не е причина да чакаме със скръстени ръце, и ни каза да намерим отговора на задачата, дето ще я напише на черната дъска. Беше ужасно гадна задача за един земеделски стопанин, който имал сума ти черни кокошки и сума ти бели кокошки, които снасяли сума ти яйца, и всеки път ни разясняваха колко снасяли черните кокошки и колко снасяли белите кокошки, а ние трябваше да отгатнем колко яйца са снесли всичките кокошки за час и четирийсет и седем минути.

И после, едва-що учителката бе привършила с писането на задачата, вратата на класната стая се отвори и директорът нахълта заедно с нашите татковци и майки.

— Клас стани! — каза учителката.

— Клас седни! — каза директорът. — Ето къде се учат вашите деца. Смятам, че повечето от вас вече познават тяхната класна ръководителка…

И учителката се здрависа с нашите татковци и майки, които се усмихваха наляво и надясно и ни поздравяваха, като мърдаха пръсти, мигаха с очи или кимаха с глави. Имаше сума ти народ в класа, нищо че не всички татковци и майки бяха тук. Таткото на Рюфюс, който е полицай, не могъл да дойде, понеже било негов ред да охранява полицейския участък. Не бяха също така таткото и майката на Жофроа. Таткото на Жофроа обаче, който е зверски богат и зверски зает, беше изпратил Албер, шофьора. Таткото на Анян пък не могъл да дойде, понеже май работи без прекъсване човекът, даже в събота следобед. Затова пък моят татко и моята майка бяха тук и ме гледаха развеселено. Мама бе цялата в розово и адски хубава; бях от горд по-горд.

— Струва ми се, госпожице — рече директорът, — че бихте могли да кажете няколко думи на тези господа и дами за напредъка на вашите ученици… Да ги поздравите или да ги укорите според случая.

Всичко живо прихна да се смее, освен таткото и майката на Клотер, който е последен в класа и опрат ли нещата до училище, на Клотерови хич не им е до смях.

— А сега — рече учителката, — трябва с удоволствие да кажа, че през този месец вашите деца действително положиха усилия, постараха се както по отношение на уроците, така и на дисциплината. Много съм доволна от тях и съм сигурна, че онези, които мъничко изостават, ще побързат да догонят другарчетата си.

Майката и таткото на Клотер изгледаха на кръв Клотер, обаче ние бяхме ужасно доволни, понеже беше супер това, което каза учителката.

— Може да продължите урока си, госпожице — рече директорът, — сигурен съм, че родителите на вашите ученици ще се радват да ги видят как работят в клас.