Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— И как се играе, гос’дине? — попитах аз.

— Ще ви покажа — рече Бульона.

Бульона извади парче тебешир от джоба си и нарисува черта в единия край на двора и после нарисува още една черта в другия край на двора.

— Така — каза Бульона, — сега ще се разделите на два лагера. Никола̀, Алсест, Йод и Жофроа, ще застанете до оная черта там. Рюфюс, Жоашен и Мексан, вие ще стоите до ей тая черта тук.

Всички отидохме да заемем местата си освен Йод.

— Хайде, Йод — подкани го Бульона, — вас чакаме.

— Не искам да съм в един лагер с Жофроа — запротестира Йод. — Вчера той игра нечестно и ми взе две топчета.

— Кажи по-скоро, че не знаеш как се играе! — извика Жофроа.

— Искаш ли юмрук по носа? — попита Йод.

— Тишина! — изкрещя Бульона. — Добре. Тогава, Йод, вие ще идете на мястото на Клотер, който пък ще заеме вашето място в отбора на Жофроа.

— А, не! — изрева Жоашен. — Ако Йод дойде в нашия отбор, не играя. Той ме перна с юмрук по носа, като беше кон, а нямаше право!

— Ъ… — измънка Мексан, — съгласен съм да заема мястото на Жофроа, тогава Йод ще отиде на негово място в отбора, където е бил Жофроа, обаче понеже Жофроа вече няма да е там, няма да има караници.

— Идвам с тебе — рече Клотер, — двамата сме отбор!

— Аз също — рече Жоашен, — понеже Мексан бяга бързо, ще спечелим.

— Тогава пък аз ще остана сам — каза Рюфюс, — идвам с вас.

И така всичките се озовахме до едната черта. Бяхме страхотен отбор, само дето вече нямаше противников отбор, пък това определено не е в интерес на играта.

— А, не, момент — изкрещя Йод. — Ако Жофроа иска да остане в отбора, да ми върне моите си топчета, ако ли не, да…

— Тишина! — викна Бульона, чието лице беше цялото почервеняло. — Никола̀, Алсест, Йод и Жофроа — до тази линия! Рюфюс, Клотер, Жоашен и Мексан — до другата! И първия, който проговори, ще го накажа да остане след часовете в четвъртък. Ясно ли е?

Подчинихме се, понеже вече ви казах, че с Бульона маймунджилъци не вървят.

— Така! — рече Бульона. — Ето как се играе на черти: първият играч от първия отбор, тоест Алсест, прави крачка напред, за да предизвика първия играч от втория отбор, тоест Рюфюс. Рюфюс се затичва подир Алсест и трябва да се опита да го плени. Обаче вторият играч от първия отбор, Йод, се затичва подир първия играч от втория отбор — Рюфюс, и така нататък. Разбрахте ли?

— Какво да разберем, гос’дине? — попита Клотер.

Бульона почервеня дори повече отпреди и после каза, че ще почнем играта и така ще се научим моментално.

— Алсест, започнете! — рече Бульона.

— Ама аз тъкмо си ям филията с конфитюр — отвърна Алсест.

Бульона прекара длан по лицето си и каза:

— Алсест, за последен път — започнете! Ако ли не, ще ви накажа да се явявате в училище през цялата ваканция!

Алсест тогава пристъпи към другия отбор, както си гризеше филията.

— Добре, Рюфюс, тичайте подир него — изкрещя Бульона. — Опитайте се да го плените, като го уловите за ръкава.

Рюфюс се завтече към Алсест и го улови за ръкава.

— И сега какво да го правя, гос’дине? — попита Рюфюс.

— Ама, Алсест, вие трябваше да избягате! — кресна Бульона. — Сега сте пленник! По-живо, дявол да го вземе!

— Гос’дине, гос’дине, Йод ме бие! — разпищя се Жофроа.

— Ти си не само мошеник, ами и доносник! — кресна Йод.

Бульона се втурна да ги разтървава и Клотер тръгна по него.

— Какво правиш тук? — попита Бульона.

— Ами… схванах я вашата игра — рече Клотер. — Ще предизвикам Никола̀ да тича подир мен…

И бам! Една топка удари Клотер по гърба.

— Кой хвърли тази топка? — разкрещя се Бульона.

— Аз! — рече Жоашен. — Клотер е мой пленник.

— Тъпчо — рече Клотер, — това е, когато играем на „ловец и дивеч“! Не когато играем на черти. И освен това не е необходимо да ме пленяваш, нали сме в един отбор!

— Не искам да съм в един отбор с теб! — писна Жоашен.

Тогава Клотер се извърна, за да иде да каже някои неща на Жоашен, а пък аз се възползвах да изтичам да го сграбча за ръкава и да го пленя.

— Добре го даваш! — каза Рюфюс.

— Ти си кон, мълчи! — викна Клотер, който не искаше да го отведа. — Ама че мошеник! — и ми лепна един шамар.

— Тъй, изядох си филията, можем да почваме — рече Алсест.

Никой обаче не го послуша — всичко живо беше заето да се бие и да се киска. А после би звънецът.

— Строй се, и да не ви чувам повече! — разпореди Бульона, на когото и бялото на очите бе почервеняло.

Чудна работа, този път междучасието ми се стори много по-кратко от друг път. Може би задето така добре се забавлявахме.