Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— Аз имам едно наум — рече Жоашен.

— Хайде — рече Мексан. — Стига препирни, така или иначе е без значение. Повече си обичаме нашата истинска учителка, много ясно, обаче учителката си е учителка и това за нас нищо не променя. Напълно беше прав Мексан и ние решихме да поиграем футбол, преди да е свършило междучасието. В моя отбор вратар беше Анян.

Той бе заел мястото на оня гаден любимец Клотер, който зубреше урока по история.

Клотер е адски доволен, понеже ще се мести в ново жилище и техните му дадоха извинителна бележка да не идва на училище следобед.

— Наш’те имат нужда от мен да им помагам — каза ни Клотер. — Ще се местим в страхотен апартамент, недалеч от мястото, където живея сега. Ще си имам най-суперския апартамент от всички.

— Не ме разсмивай — рече Жофроа.

— Ти не ме разсмивай — кресна Клотер. — Имаме три стаи и познай какво още. Дневна! Ти имаш ли си дневна?

— У дома сме пълни с дневни! — кресна Жофроа. — Та ти с твоята дневна ме разсмиваш, така да знаеш!

И Жофроа се изхили, а Клотер изгледа Жофроа и завъртя пръст на слепоочието си, все едно завинтва бурма, обаче не можаха да се ступат заради Бульона, който беше съвсем наблизо. (Бульона е нашият възпитател.)

— Ако искаш — каза Йод на излизане от училище, — следобед ще дойдем всички до един да ти помогнем да се преместиш в новото жилище.

Клотер рече, че идеята е добра и че техните ще са адски доволни, ако дойдат хора да им помогнат да се пренесат, тъй че се навихме да отидем всички, освен Жофроа, който рече, че няма да ходи да помага на тъпаци да се местят в апартаменти със скапани дневни. И понеже Бульона тръгна да бие звънеца за край на междучасието, Клотер и Жофроа свариха все пак да се посбият малко. У дома, по време на обяда, мама се зачуди, като и казах, че техните на Клотер искат да сме отидели да им помогнем да се преместят.

— Ама че приумица — рече мама, — но защо не всъщност, не е кой знае колко далеч оттук и щом ти е забавно… Само не се цапай и не се връщай много късно.

На излизане от училище, заедно с Йод, Рюфюс, Жоашен и Мексан, тичахме до дома на Клотер. Алсест не можа да дойде, понеже се сети, че трябва да се върне вкъщи да закуси.

Пред дома на Клотер бе спрял голям камион за преместване на жилища и там беше и майката на Клотер. Тя не ни видя, защото тъкмо говореше с двама хамали дебелаци, които точно качваха едно канапе в камиона.

— По-внимателно — казваше майката на Клотер. — Канапето е паянтово. Десният крак се клати.

— Не се косете, любезна госпожо — казваше един от хамалите, — свикнали сме.

На стълбището се наложи да изчакаме, понеже други хамали тъкмо сваляха един масивен шкаф.

— Не стойте тук, хлапетии! — каза ни един от хамалите.

Добрахме се до апартамента на Клотер, вратата беше отворена и вътре цареше ужасен безпорядък — навсякъде разхвърляни кашони, слама и покъщнина. Бащата на Клотер, без сако, говореше с хамалите, които увиваха въжета около един бюфет и го съветваха да не се коси, свикнали били.

— Налага се заради вратичката, понеже се отваря — казваше бащата на Клотер.

А после Клотер се появи и ни рече:

— Здрасти.

Бащата на Клотер се обърна и много се учуди, като ни видя.

— Я! — каза. — Вие пък какво търсите тук?

— Дошли са да помагат — обясни Клотер.

— Не стойте тук, малчугани — рече един хамалин.

— Да, да — рече Клотеровият баща, който изглеждаше адски изнервен. — Не стойте тук. Клотер, заведи приятелите си в твоята стая и провери да не е останало нещо в долапите, понеже щом свършим с трапезарията, ще се заемем с твоята стая.

И после, докато бащата на Клотер даваше сума ти напътствия на хамалите, ние с Клотер отидохме в неговата стая.

Стаята на Клотер беше на вили и могили — имаше кашони със слама навсякъде и мебелите бяха струпани в един ъгъл заедно с разглобеното легло. Вратичките на долапите зееха и рафтовете бяха празни.

— Ти ли сложи всичко по кашоните? — попитах Клотер.

— Не — отвърна Клотер. — Това е работа на хамалите. Нали виждаш, те слагат нещата в кашоните заедно с купища слама.

— Я гледай! — провикна се Мексан. — Твоята пожарна!

Извадихме пожарната кола от кашона, върхът е, нищо че батерията е свършила, и Клотер ни каза, че се сдобил с един замък с индианци, дето не ни го бил показвал все още, подарила му го леля му Йоридис. Цяло чудо видяхме да изровим замъка и Рюфюс успя да го измъкне от дъното на един от кашоните.

— Ще върнем сламата обратно в кашоните — рече Клотер. — И да остане по пода, не е страшно. Нали вече не живеем тук.