Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— А сега, като закусихте, заповядайте на представление в хола — рече таткото на Клотер, — аз ще играя с марионетките.

И таткото на Клотер чевръсто се извърна, за да мерне Йод, който не каза дума. Алсест отвърна вместо него. Рече:

— Какво? Свърши ли закуската?

— Хайде в хола! — провикна се таткото на Клотер.

Бях много доволен, понеже страшно обичам марионетките. Голяма работа е таткото на Клотер! В хола бяха подредили столовете и креслата в редица пред сцената.

— Наглеждай ги — рече таткото на Клотер на майката на Клотер.

Но майката на Клотер отвърна, че трябвало да почисти трапезарията, и си тръгна.

— Така — каза ни татко му на Клотер, — настанете се кротичко, а аз ще ида зад сцената, за да почнем представлението.

Седнахме мирно; съборихме само един стол, жалко, че на него седеше Анян, който се разциври. Завесата се разтвори, но вместо марионетки от нея се показа главата на Клотеровия татко, целият зачервен и разгневен.

— Ще мирувате ли най-после? — изкрещя той.

Йод изръкопляска и каза, че таткото на Клотер е страхотен като Палячо. Таткото на Клотер впери очи в Йод, изпъшка и главата му се скри.

Зад паравана таткото на Клотер изби трите удара, за да предупреди, че представлението ще започне. Завесата се разтвори и ние видяхме Палячо с тояга в ръце как напира да ступа стражаря, от което Рюфюс се обиди, понеже баща му е полицай. Йод пък беше разочарован, намираше, че първата част от програмата била по-смешна заради главата на Клотеровия татко. Лично аз намирах, че по-скоро си я бива, пък и татко му на Клотер се беше развихрил, изобразяваше караницата между Палячо и жената на Палячо и си преправяше гласа, което не ще да е лесно.

Не видях продължението на пиесата, защото Алсест, който беше излязъл да провери дали е останало нещо на масата в трапезарията, се върна и ни каза:

— Охо, момчета, те имат телевизор!

Тогава отидохме всички да видим и беше върхът, понеже в този час показваха един страхотен приключенски филм, с облечени целите в желязо хора. История от стари времена за един момък, който краде пари от богатите, за да ги дава на бедните, и явно, че това е нещо много похвално, защото всички страшно си падаха по момъка, освен лошите, дето им крадеше парите. Жофроа тъкмо ни обясняваше, че татко му му купил една от онези железни брони и че следващия път щял да дойде с бронята на училище, когато зад нас чухме гръмовен глас, който крещеше оглушително:

— Подигравате ли се с мен?

Извърнахме се и видяхме таткото на Клотер. Изглеждаше сърдит, но беше безумно смешен с моряшката си шапка и с по една марионетка във всяка ръка. Рюфюс сгреши, задето се разсмя, защото таткото на Клотер го зашлеви със стражаря, това на Рюфюс ще да му е напомнило за неговия собствен татко, обаче не му хареса и той се разпищя. Майката на Клотер дотърча от кухнята да види какво става и Алсест я попита дали не с останало още нещичко за ядене.

— Стига вече! Тишина! — изрева таткото на Клотер и удари с юмрук телевизора, който спря, след като издаде странен звук, а е жалко, понеже аз гледах и това стана тъкмо когато момъкът щеше да бъде обесен от лошите, дето ги беше крал, и силно се надявах да се отърве.

Майка му на Клотер казваше на татко му на Клотер да се укроти, че сме били деца и че всъщност негово било хрумването да организират това тържество и да поканят другарчетата на Клотер. Клотер пък плачеше, понеже телевизорът не искаше да проработи. Забавлявахме се наистина чудесно всички до един, само дето часът беше вече шест и нашите татковци и майки дойдоха да ни вземат, за да ни отведат у дома.

На другия ден в училище Клотер беше много умърлушен. Рече ни, че заради нас нямало да може да кара влак. Обясни ни, че искал да кара влак, като порасне, обаче след вчерашното празненство повече нямало да расте, понеже татко му му казал, че никога повече нямало да има рождени дни.

Най-после! И ние ще си имаме! Като онзи у Клотер, едно приятелче от училище, дето е последен по успех в класа, нищо че е много миличък, и ако е последен, то е, защото не го бива по аритметика, по граматика, по история и по география, най му се удава рисуването, там е предпоследен, понеже Мексан е левак. Татко не искаше и да чуе, казваше, че ще ми попречи да уча и че ще остана и аз на опашката като него. Каза още, че е много вредно за очите и че нямало повече да си говорим в семейството и че никога повече нямало да четем хубави книги. А после мама рече, че всъщност не е чак толкова лошо хрумването, и татко се нави да купи телевизионен приемник.