Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

— Хайде, хайде, скъпа — рече татко. — Ставаме смешни така да се горещим. Всички сме изнервени… Никола̀, издухай си носа… и затова говорим каквото ни дойде на ума.

— Прав си — каза мама. — Но какво искаш, толкова е наелектризиран въздухът днес, пък и малкият…

— Да бе, да бе — каза татко. — Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Трябва да си малко психолог с децата, нали знаеш. Почакай, ще видиш.

После татко се обърна към мен и ме погали с ръка по косата.

— Нали — рече татко — моят Никола̀ ще бъде много мил с мама и ще й поиска прошка?

Казах да, защото у дома най обичам като приключваме с караниците.

— Бях малко несправедлива с него — рече мама. — Знаеш ли, че се е представил много добре в училище нашият Никола̀. Учителката го похвалила пред всичките му другарчета.

— Ами че това е чудесно — каза татко. — Знаменито е! Нали виждате, че няма защо да се плаче. Само дето от всичко това огладнях, пък и е време за следобедна закуска. После Никола̀ ще ми разправи за успехите си.

И татко и мама се разсмяха. Аз пък бях адски доволен и докато татко прегръщаше мама, отидох да взема моето прелестно зайче, за да му го покажа на татко.

И татко се обърна и ми каза:

— Хайде, Никола̀, сега, когато всичко е наред, ще ми бъдеш умничък, нали? Иди тогава хвърли това мърляво нещо, което държиш, измий си хубавичко ръцете и да вървим да закусваме на спокойствие.

Днес следобед у Клотер има страхотно празненство. Клотер е едно приятелче, дето е последно в класа, това му е рожденият ден и всички до един сме поканени на следобедна закуска.

Когато пристигнах у Клотер, цялата банда вече беше там. Мама ме целуна, каза ми, че ще дойде да ме вземе в шест часа и ме помоли да мирувам. Отвърнах й: има си хас, ще мирувам както обикновено, а мама ме позагледа, позагледа и ми каза, че ще види дали нямало да може да мине към пет и половина.

Вратата ми отвори Клотер.

— Ти какъв подарък ми донесе? — попита ме.

Подадох му пакета, той го разтвори — беше книга по география с картинки и карти.

— Благодаря все пак — рече ми Клотер и ме заведе в трапезарията, където бяха останалите, за да закусим. В едно ъгълче мярнах моя приятел Алсест — един дебеланко, дето много яде, — който държеше пакет в ръка.

— Не си ли си дал подаръка? — попитах го.

— Че защо — отвърна ми, — дал съм го. Този пакет не е подарък, мой си е — и разтвори пакета, и извади отвътре сандвич със сирене, и се залови да се храни.

Там бяха и техните на Клотер, много са мили.

— Хайде, деца, на масата! — рече таткото на Клотер.

Всичко живо се спусна към столовете и Жофроа на шега препъна Йод, който падна върху Анян, който пък се разплака. Той Анян все плаче. Не беше особено хитро да подложиш крак на Йод, понеже е ужасно силен и обича да удря хората по носовете, то и на Жофроа не му се размина де, потече му кръв по покривката, пък и не беше любезно заради майка му на Клотер, която бе застлала чисто нова покривка. Това впрочем не допадна на майката на Клотер и тя ни каза:

— Ако не се държите прилично, ще повикам родителите ви и ще им кажа да ви отведат незабавно у дома!

Таткото на Клотер обаче рече:

— Спокойно, скъпа. Деца са това, забавляват се и много ще мируват, нали, приятелчета?

— Аз не се забавлявам, боли ме извънредно — отвърна Анян, докато си търсеше очилата. Анян се изразява много префърцунено, понеже е първенец на класа.

— Донесъл съм подарък, имам право на закуска и нямам намерение да си тръгна преди това! — извика Алсест, като плюеше парченца сандвич със сирене.

— Сядайте! — кресна татко му на Клотер и този път не се смееше.

Насядахме около масата и докато майка му на Клотер ни поднасяше течния шоколад, таткото ни раздаваше хартиени шапки, да си ги наложим на главите. Самият той си беше сложил моряшка шапка с червен помпон.

— Ако мирувате, след закуската ще има куклено представление, аз ще съм Палячо — каза ни.

— С такава шапка няма да ви е трудно — отбеляза Йод и таткото на Клотер му нахлупи една шапка на главата, ама понеже не е особено сръчен, нахлузи му я до врата.

Закуската по-скоро си я биваше, със сума ти сладкиши, а после поднесоха тортата на рожденика със свещички и на нея можеше да се прочете написано с бял крем: „Честит рожден ден!“ Клотер беше неописуемо горд.

— Това върху тортата го написах аз — каза ни.

— Ще духнеш ли свещичките, че да можем да ядем? — попита Алсест.

Клотер духна и се нахвърлихме на храната, та се наложи Рюфюс да изтича с майката на Клотер, понеже му призля.