— Знаех си! — викна татко. — За нищо на света! Би било твърде лесно! Реши си задачата като всички други!
— Аз също съм болен! — викнах. — Аз също съм адски уморен!
— Слушай — рече мама на татко, — наистина ми се струва, че малкият е неразположен, бледичък ми изглежда. Трябва да признаем, че много ги товарят в училище, а той още не е напълно оздравял от ангината. Питам се дали не е по-добре да си почине малко тази вечер, да си легне ранко. Какво пък, не е чак толкова страшно, ако веднъж не си реши задачата.
Татко помисли, помисли, после рече хубаво, но само защото тази вечер до един сме болни. Аз пък останах адски доволен, целунах татко, целунах мама и се претърколих на килима. Татко и мама се разсмяха и татко взе една от своите визитки — новите, с лъскави букви — и написа отгоре:
„Госпожице, поднасям ви моите почитания и ви моля да извините Никола̀, задето не си е написал домашното по аритметика. Всъщност следобед се върна от училище с лека температура и предпочетохме да го сложим да си легне.“
— Обаче те предупреждавам, Никола̀ — каза татко. — За последен път тази година ти давам извинителна бележка! Добре ли ме разбра?
— О, да, татко! — казах.
Татко написа датата, подписа се и мама ни рече, че вечерята е готова. Беше направо супер, понеже имаше печено с картофки и понеже всички бяхме доволни и щастливи.
Когато пристигнах в училище тази сутрин, приятелчетата си говореха за задачата по аритметика.
— На мен отговорът ми излиза 3508 яйца — рече Жофроа.
Това адски разсмя Йод.
— Ей, момчета! — провикна се той. — Жофроа ги изкарва 3508 яйца!
— Аз също — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката.
Тогава на Йод му секна смехът и той се запъти в дъното на двора да нанася поправки в тетрадката си.
Жоашен и Мексан бяха стигнали до един и същи резултат — 3.76 яйца. Когато има мъчни домашни, Жоашен и Мексан си говорят по телефона и учителката често им лепва по една нула на всеки. Този път обаче ни казаха, че са спокойни, понеже бащите им си говорили по телефона.
— А на теб колко ти излиза? — попита ме Алсест.
— Николко — рекох. — Аз имам извинителна бележка.
И показах визитката на татко на приятелчетата.
— Ти си късметлия — заяви Клотер. — На мен баща ми не иска повече да ми пише извинения, откакто ме изритаха от училище заради последното, дето ми го даде.
— И на мен баща ми не иска да ми пише извинения — рече Рюфюс. — Пък и такива разправии стават вкъщи, за да се сдобия с извинителна бележка, че предпочитам сам да си се оправям.
— И при мен не беше лесно — рекох. — И моят баща ми заяви, че няма повече да ми пише за тая година.
— Прав е — каза Жофроа. — Не бива все един и същи човек да носи бележки. Пък и учителката няма да се хване, ако всички занесем бележки в един и същи ден.
— Ми да! — рече Алсест. — Извади късмет, че никой друг не донесе извинителна бележка тази сутрин.
После звънецът би и отидохме в строя. Дойде директорът и ни каза:
— Деца, Буль… така де, господин Дюбон ще ви наглежда. Между другото, учителката ви е болна и се е извинила за днес.
Като си тръгваме от училище в сряда вечер, всички сме адски доволни — най-напред задето си тръгваме от училище, после задето на другия ден е четвъртък и не сме на училище и освен това задето минаваме покрай кварталното кино, а този ден сменят програмата и виждаме какво дават, и ако е някой сладурски филм, у дома искаме от татковците и майките си да ни дадат парички, за да идем да го гледаме на другия ден, и понякога номерът минава — е, не винаги, особено ако сме се правили на палячовци в училище или сме получили слаби оценки.
Този път видяхме, че дават един страхотен филм — казваше се „Д’Артанян се завръща“ и имаше сума ти снимки с мускетари на тях, дето се дуелираха с шпаги и бяха облечени с широкополи шапки с пера, с ботуши и големи плащове, досущ като доспехите, дето Жофроа ги получи за рождения си ден. И учителката го смъмри, като се появи в клас облечен така!
— Тая седмица съм сред първите двайсет и петима — каза Жоашен, — татко ми със сигурност ще ми даде парички да ида да гледам филма.
— А пък аз — каза Йод — татко ми го поглеждам право в очите и той винаги ми дава каквото поискам.
— Дава ти шамарчета, да — рече Мексан.
— Искаш ли едно веднага? — попита Йод.
— Па’и се! — викна Мексан.
И с линийките, които измъкнаха от чантите си, почнаха да се дуелират като мускетари, пат, пат, пат, дявол го взел!
Читать дальше