Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Без съмнение, Хели Анстис бе преценила, че това са добре похарчени четири лири и десет пенса.

На 4 декември тази година параклисът от седемнайсети век в Замъка на Крой (НИКОГА „Кройския замък“ — това дразни семейството) ще бъде спретнат за първата венчавка след повече от един век. Шарлот Камбъл, ослепително красивата дъщеря на светската знаменитост от 60-те години Тула Клермонт и учения и говорител по телевизията Антъни Камбъл, ще се омъжи за почитаемия Джаго Рос, наследник на замъка и на титлите на баща си, главната от които е виконт на Крой.

Бъдещата виконтеса е може би малко спорна добавка към прочутата фамилия, но Джаго посреща това със смях и твърди, че всички в семейството му са възхитени да приемат бившата лудетина в своя именит шотландски род.

„Всъщност майка ми винаги се е надявала ние двамата да се оженим — заявява той. — Бяхме гаджета в «Оксфорд», но просто бяхме твърде млади… преоткрихме се в Лондон… и двамата тъкмо бяхме приключили предишни връзки…“

Дали? — помисли си Страйк. — Бяхте ли приключили и двамата връзките си? Или ти я чукаше по едно и също време с мен, та затова не е знаела чие е детето, което се опасяваше, че носи? Затова сменяше датите, та да си остави вратички и на двете места…

… попада във вестникарските заглавия в ранната си младост, когато изчезва от училището пансион „Бидейлс“ за седем дни и за нея е организирано национално издирване… на 25-годишна възраст е приета в клиника за лечение на зависимости…

„Стари работи, не са интересни вече, да караме нататък — заявява ведро Шарлот. — Позабавлявах се доста на млади години, но ми е време да се установя и честно казано, нямам търпение.“

Голямо забавление, няма що — каза си Страйк. — Забавно ли ти беше да стоиш на онзи покрив и да заплашваш, че ще скочиш? Забавно ли ти беше да ми звъниш от клиниката за алкохолици и наркомани и да ме умоляваш да те измъкна от там?

Рос, наскоро приключил крайно неприятен развод, който даде много храна на клюкарските рубрики… „Иска ми се да бяхме го уредили без адвокатите“ — въздиша той… „Нямам търпение да бъда мащеха!“, възторжено пърха Шарлот…

(„Ако трябва да прекарам още една вечер с разглезените дечища на Анстис, кълна се, Корм, ще счупя главичката на някое от тях.“ А в задния двор на Луси, докато гледаше племенника на Страйк да играе футбол: „Ама защо са такива лайна тия деца?“. Изражението на Луси, когато дочу репликата…

И ето че на страницата му се наби в очите неговото собствено име.

… включително изненадваща закачка с най-големия син на Джони Рокъби Корморан Страйк, който стана известен миналата година…

… изненадваща закачка с най-големия син на Джони Рокъби…

… най-големия син на Джони Рокъби…

С рязко движение той затвори списанието и го метна в кошчето за боклук.

Шестнайсет години на раздели и събирания. Шестнайсет години мъчение, лудост и от време на време екстаз. А после — след всичките случаи, когато тя го бе напускала, за да се хвърля в обятията на други мъже, както жени се хвърлят върху железопътните релси — той си бе тръгнал. И когато го стори, прекоси непростимия рубикон, защото винаги се подразбираше, че той трябва да стои твърд като скала, непоклатимо и безотказно, за да бъде напускан, а после тя да се връща при него. Ала в онази нощ, когато я бе изобличил в заплетените й лъжи за бременност, тя бе изпаднала в истерия и ярост, че планината най-сетне бе помръднала: навън от вратата със запратен по нея пепелник.

Насиненото му око едва бе заздравяло, когато тя обяви своя годеж с Рос. Отнело й бе три седмици, защото тя знаеше само един начин да реагира на болката: да нарани причинителя възможно най-дълбоко, нехайна какви ще са последиците за нея самата. И той усещаше с цялото си същество, без значение, че приятелите му биха го обвинили в арогантност, как снимките в „Татлър“, омаловажаването на връзката им тъкмо с изразите, които най-много биха го наранили (чуваше я как го диктува отчетливо пред светското списание: „Той е син на Джони Рокъби“); шибаният Замък на Крой, всичко това… всичко бе сторено с цел него да го заболи, той да го види, та да се кае и съжалява. Тя знаеше какво представлява Рос; беше разправяла на Страйк за зле прикривания му алкохолизъм и склонност към насилие, известни й от клюкарската мрежа на обкръжението й със синя кръв, която я бе информирала през годините. Беше коментирала със смях щастливото си избавление от него. Със смях.