Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Сигурен ли е, че е била тъкмо в къщата на Куин?

— Казва, че е сигурен.

— И е имала ключ?

— Така твърди.

— Бурка — промърмори Страйк. — Да му се не види.

— Не бих се заклел, че зрението му е отлично, носи очила с дебели лещи. Каза ми, че не знаел на улицата да живеят мюсюлмани, та това привлякло вниманието му.

— Значи Куин евентуално е забелязан два пъти, след като е оставил жена си: в ранните часове на шести и на осми в „Пътни“.

— Да — каза Анстис, — но аз не бих възлагал големи надежди по повод никое от тези твърдения, Боб.

— Ти мислиш, че е умрял още в нощта, след като е напуснал дома си — каза Страйк, като по-скоро излагаше факт, отколкото задаваше въпрос, а Анстис кимна.

— Ъндърхил така мисли.

— Няма ли следа от ножа?

— Нищо. Единственият нож в кухнята беше много тъп, от обикновените. Твърдо с него не би могло да се свърши онова.

— За кого знаем, че е имал ключ от къщата?

— Очевидно клиентката ти — посочи Анстис. — Самият Куин също трябва да е имал. Фанкорт притежава два, каза ни го по телефона. Семейство Куин дали един на агентката, когато организирала някакви ремонтни работи от тяхно име; тя твърди, че им го върнала. Човек от съседната къща имал ключ, за да може да влезе, ако се случела някаква авария.

— Не е ли влязъл, след като вонята е станала толкова силна?

— Съседите от едната страна пъхнали бележка през процепа на вратата с оплакване за миризмата, но онзи, у когото бил ключът, заминал за два месеца в Нова Зеландия преди две седмици. Разговаряхме с него по телефона. За последен път бил в къщата през май, когато приел доставка на няколко пратки, докато вътре имало работници, и ги оставил в антрето. Госпожа Куин не беше особено ясна по въпроса на кого друг може да са давали ключ през годините. Странна жена е тази госпожа Куин, не мислиш ли? — додаде Анстис, променил темата с лекота.

— Не съм се замислял за това — излъга Страйк.

— Съседите я чули да го преследва във вечерта на изчезването му.

— Това не го знаех.

— Да. Изскочила от къщата след него и крещяла. Всички съседи казват едно и също — добави Анстис, като внимателно наблюдаваше Страйк. — Извикала: „Знам накъде си тръгнал, Оуен!“.

— Само си е мислела, че знае — сви рамене Страйк. — Предполагала е, че отива в хотела за отдих на писатели, за който му споменал Крисчън Фишър. „Бигли Хол“.

— Отказва да се изнесе от къщата.

— Има умствено увредена дъщеря, която никога не е нощувала другаде. И как си представяш Лионора да надвие Куин?

— Не си го представям — каза Анстис, — но знаем, че се е възбуждал, като го връзват, а надали тя не е била наясно след над трийсетгодишен брак.

— И според теб след скандала тя е отишла там и е предложила да го поглези с връзване?

Анстис се засмя формално в отговор, после заяви:

— Нещата не изглеждат добре за нея, Боб. Гневна съпруга с ключ за къщата, достъп до ръкописа, солиден мотив, ако е знаела за любовницата, особено ако е бил повдигнат въпросът Куин да изостави нея и дъщеря й заради Кент. Имаме само нейната дума, че „Знам накъде си тръгнал“ означава писателския хотел, а не къщата на Талгарт Роуд.

— Изложено така от теб, звучи убедително — каза Страйк.

— Но ти си на друго мнение.

— Тя е моя клиентка — уточни Страйк. — Плащат ми да търся алтернативи.

— Тя сподели ли с теб къде е работила? — попита Анстис с вид на човек, който се кани да изиграе коза си. — Още в Хей-он-Уай, преди да са били женени?

— Казвай — подкани го Страйк не без голяма доза тревожност.

— В месарницата на чичо й — обяви Анстис.

Страйк чу Тимъти Корморан Анстис отново да трополи по стълбите и да крещи с пълно гърло по повод някакво ново разочарование. За пръв път в неудовлетворителното им познанство Страйк изпита истинско съчувствие и разбиране към момчето.

Тази нощ сънищата на Страйк, повлияни от изпитата през деня „Дъм Бар“, разговора за кръв, киселина и мухи месарки, бяха странни и грозни.

Шарлот се омъжваше и той, Страйк, тичаше към тайнствена готическа катедрала, тичаше на два здрави и цели крака, защото знаеше, че тя току-що е родила неговото дете, и той трябваше да го види, да го спаси. И ето че тя беше там, в огромното тъмно и празно пространство, сама пред олтара в кървавочервена рокля, а някъде, извън полезрението му, вероятно в студената ризница, лежеше бебето му — голо, безпомощно и изоставено.