Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Като по команда синът им се появи отново и съобщи, че е гладен. За разочарование на Страйк, Анстис беше този, който стана от масата, за да се оправя с него, и остави Хели да се взира любопитно в Страйк, боднала на вилицата си късче от задушеното говеждо по бургундски.

— Значи, тя се омъжва на четвърти. Дори не мога да си представя какво ти е.

— Коя се омъжва? — попита Страйк.

Хели изглеждаше смаяна.

— Шарлот — каза тя.

Откъм стълбите се донесе воят на неговия кръщелник.

— Шарлот се омъжва на четвърти декември — поясни Хели и щом осъзна, че е първата, която му съобщава новината, бе обзета от вълнение, ала много бързо нещо в изражението на Страйк явно я притесни.

— Аз… така чух — промърмори тя и сведе поглед към чинията си, когато Анстис се върна.

— Малък негодник — каза той. — Заканих се да го напляскам по дупето, ако отново стане от леглото.

— Просто е превъзбуден — отвърна Хели, все още смутена от гнева, който бе доловила у Страйк, — защото Корми е тук.

Задушеното се бе превърнало в гума и пластмаса в устата на Страйк. Откъде бе могла Хели Анстис да разбере кога се омъжва Шарлот? Семейство Анстис не се движеха в нейните и на бъдещия й съпруг кръгове. Все пак годеникът й (Страйк се презираше, че помни това) бе синът на четиринайсетия виконт на Крой. Какво знаеше Хели Анстис за света на частни мъжки клубове, шивачи от „Савил Роу“ и дрогирани супермодели, типични за осигурения от доверителски фонд живот на почитаемия Джаго Рос? Не можеше да знае повече от самия Страйк. Шарлот, за която това бе присъща по рождение територия, се бе присъединила към Страйк в социалната ничия земя, докато бяха заедно, и там на никого от двама им не му бе добре в обкръжението на другия, там два напълно различни светогледа се сблъскваха и всичко се превръщаше в битка за общо пространство.

Тимъти отново цъфна в кухнята, ревящ до бога. Този път и двамата му родители станаха и заедно го съпроводиха към стаята му, докато Страйк, почти неосъзнал, че ги няма, бе оставен да изчезне в мъглата на спомените.

Шарлот бе нестабилна до такава степен, че един от вторите й бащи в някакъв момент се бе опитал да я освидетелства. Тя лъжеше с лекотата, с която другите жени дишаха; беше сбъркана в самата си най-съкровена същност. Най-дългият непрекъснат период на отношенията им беше две години, ала винаги след като взаимното им доверие биваше пропукано, отново бяха привличани един към друг, с всеки път (така му се струваше на Страйк) по-крехки и уязвими, отколкото преди, но притегляни от копнеж да получат сила от другия. В продължение на шестнайсет години в предизвикателство към недоумението и презрението на близки и приятели Шарлот се бе връщала отново и отново към едрия, незаконороден, а напоследък и осакатял войник. Ако това се случваше с когото и да било от приятелите му, Страйк би го посъветвал да си тръгне и да не се обръща повече назад, ала той се бе научил да я приема като вирус в кръвта, от който нямаше отърваване; най-доброто, на което можеше да се надява, бе да контролира симптомите му. Финалният разрив бе настъпил преди осем месеца, точно преди той да се прочуе покрай случая „Ландри“. Най-накрая тя бе изрекла непростима лъжа, той я бе напуснал завинаги, а тя се бе върнала в света си, където мъжете ходеха на лов за диви патици, а жените държаха тиара в семейния сейф; свят, който му бе казвала, че презира (макар по всичко да личеше, че това също е било лъжа…).

Семейство Анстис се върнаха без Тимъти, но пък с мрънкащата и хълцаща Тили.

— Сигурно се радваш, че нямаш деца, а? — весело подхвърли Хели, като отново се настани до масата с Тили в скута си.

Страйк се усмихна безрадостно и не й противоречи.

Имало бе дете, или по-точно духът, обещанието за дете, и после евентуално смъртта на дете. Шарлот му бе казала, че е бременна, отказваше да се прегледа при лекар, съобщи му една дата, после я смени, накрая обяви, че всичко е свършило, без да даде и грам доказателство, че изобщо е било реално. Беше лъжа, която повечето мъже не биха могли да простят, и за Страйк тя представляваше, а нямаше начин Шарлот да не го бе знаела, лъжата, която щеше да сложи край на всички лъжи, и смъртта на мъничкото доверие, оцеляло след годините на нейната митомания.

Щеше да се омъжи на четвърти декември, само след единайсет дни… Как би могла Хели Анстис да го знае?

Той изпитваше някаква перверзна благодарност сега за мрънкането и сцените на двете деца, които бяха провалили всякакъв възможен разговор по време на десерта — пудинг от ревен и яйчен крем. Предложението на Анстис да си вземат по една бира в кабинета му, за да обсъдят доклада от експертизата, бе най-доброто, което Страйк бе чул за цял ден. Оставиха леко нацупената Хели, която очевидно смяташе, че не е успяла да изстиска от Страйк отплата за целия си труд, да се оправя с вече много сънливата Тили и обезпокоително разсънения Тимъти, който се бе появил да уведоми, че е полял цялото си легло с водата си за пиене.