Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Къде е то? — попита я.

— Няма да го видиш. Ти не го искаше. Пък и бездруго нещо не му е наред — отвърна тя.

Боеше се какво ще види, ако влезеше да потърси бебето. Младоженецът никъде не се мяркаше, но тя бе готова за венчавката със спуснат плътен ален воал.

— Остави го, ужасно е — изрече студено, мина покрай него и се отдалечи от олтара, поела по пътеката между пейките към далечната врата. — Ще вземеш да го докосваш — подхвърли през рамо. — Не искам да го пипаш. Все някога ще го видиш. То трябва да бъде обявено пред света — добави тя с чезнещ глас, докато се превръщаше в алено петънце, танцуващо в светлината от отворената врата — … чрез вестниците…

Събуди се внезапно в сивата светлина на утрото с пресъхнала уста и болезнено пулсиране в коляното въпреки покоя му през нощта.

Зимата се бе плъзнала през нощта като глетчер над Лондон. Дебел скреж бе покрил мансардния му прозорец, а температурата вътре при лошо уплътнената дограма и пълната липса на изолация на покрива беше паднала рязко.

Страйк стана и се пресегна за пуловера в края на леглото. Когато се залови да поставя протезата си, установи, че коляното му е извънредно подуто след пътуването му до „Гринуич“ и обратно.

Водата от душа тече по-дълго от обикновено, преди да стане топла; той увеличи термостата, защото се опасяваше от спукани тръби и замръзнали канали, битови условия при температури под нулата и скъпоструващ водопроводчик. След като се избърса, изрови старите си спортни бандажи от кашона на площадката, за да си стегне коляното.

Отговорът откъде Хели Анстис знаеше за сватбените планове на Шарлот му изплува толкова ясно, сякаш бе разсъждавал над това цяла нощ. Глупав беше, че не се сети по-рано. Подсъзнанието му го бе знаело.

Вече чист, облечен и закусил, се отправи към долния етаж. Надникна от прозореца зад бюрото си и установи, че режещият студ бе предотвратил появата на малката група репортери, които напразно го бяха чакали да се върне предишния ден. По прозорците забарабани суграшица, когато той се оттегли във външния офис при компютъра на Робин. В търсачката написа „сватба шарлот камбъл/джаго рос“.

Резултатът излезе бърз и безпощаден.

„Татлър“, декември 2010 г.: Момичето на корицата Шарлот Камбъл за сватбата си с бъдещия виконт на Крой…

— „Татлър“ — изрече на глас Страйк в празния офис.

Знаеше за съществуването на списанието единствено защото светските му страници бяха пълни с приятели на Шарлот. Понякога го бе купувала, за да го чете показно пред него, като коментираше мъже, с които някога бе спала или в чиито имения бе ходила по забави.

А ето че сега тя беше момичето от корицата на коледния брой.

Дори и с ластичната превръзка коляното му се оплакваше, задето трябваше да носи тежестта му на слизане по металните стълби и навън под суграшицата. Пред щанда в магазина за вестници и списания се бе строила ранна сутрешна опашка. Той спокойно огледа рафтовете със списания: звезди от сапунени сериали по евтините и кинозвезди по скъпите; декемврийските броеве почти бяха разпродадени, макар да беше още ноември. Ема Уотсън в бяло на корицата на „Вог“ („брой, посветен на суперзвездите“), Риана в розово на корицата на „Мари Клер“ („брой, посветен на бляскави личности“), а на корицата на „Татлър“…

Бледа съвършена кожа, черна коса, развяна назад от високите скули, и широко разтворени лешниковозелени очи, напръскани с червеникавокафяви петънца като кората на ябълка. От ушите й висяха два огромни диаманта и трети проблясваше на ръката й, леко докоснала лицето. Тъп удар като от чук в сърцето, поет без ни най-бегъл външен признак. Той взе списанието, последното на рафта, плати го и се върна на Денмарк стрийт.

Беше девет без двайсет. Затвори се в кабинета си, седна на бюрото и постави списанието пред себе си.

Бившата лудетина става бъдеща виконтеса — Шарлот Камбъл.

Буквите минаваха през лебедовата шия на Шарлот.

Поглеждаше я за пръв път, откакто бе издрала лицето му в същия този офис и беше побегнала от него право в обятията на почитаемия Джаго Рос. Предположи, че от списанието обработват всичките си снимки. Кожата й нямаше как да е толкова безупречна, бялото на очите й толкова чисто, ала не бяха преувеличили нищо друго — нито изящната костна структура, нито (той беше сигурен) размера на диаманта върху пръста й.

Бавно прелисти на страницата със съдържанието, а после на статията вътре. Снимка върху две страници на Шарлот, много слаба в блестяща, дълга до пода сребриста рокля, застанала в средата на дълга галерия с покрити от гоблени стени; до нея, облегнат на маса за карти, приличащ на безпътна полярна лисица, беше Джаго Рос. На следващата страница имаше още снимки: Шарлот, седнала на антично легло с балдахин, смееща се с отметната назад глава, с източена бяла шия над кремавата блуза; Шарлот и Джаго в джинси и ботуши за лов, вървящи, хванати за ръце, в парка пред бъдещия си дом, сподиряни от два териера „Джак Ръсел“; Шарлот, обвяна от вятър на кулата на замъка, погледнала през рамо, загърнато с кариран шал в цветовете на виконта.