Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Вратата зад гърба му прошумоля върху дебелия сив мокет.

— Мистичния Боб — изрече един глас.

Ричард Анстис от Централното управление на полицията и териториалната армия влезе усмихнат в стаята с мокра от дъжда коса и сноп вестници под мишница. Едната половина на лицето му бе покрита с тежки белези и кожата под дясното му око беше силно опъната. Спасили бяха зрението му в полевата болница в Кабул, докато Страйк бе лежал в безсъзнание, а лекарите бяха действали да запазят коляното на откъснатия му крак.

— Анстис! — възкликна Страйк и пое протегнатата ръка на полицая. — Ама какво…

— Използвах чина си, приятел. Аз ще поема този случай — заяви Анстис и седна на стола, овакантен от намусената жена детектив. — Не си особено обичан тук, да знаеш. Но имаш късмет, че чичо Дики е на твоя страна и гарантира за теб.

Той винаги бе твърдял, че Страйк е спасил живота му, и може би беше истина. Бяха под обстрел на един черен път в Афганистан. Самият Страйк не бе сигурен кое го бе накарало да усети предстоящата експлозия. Младежът, който изтича от страничен път отпред с момче, което приличаше на негово по-малко братче, можеше просто да бяга от стрелбата. Знаеше само, че бе извикал на шофьора на вайкинга да удари спирачки, но тази заповед не бе изпълнена — може би не бе чута — затова той се протегна напред, сграбчи Анстис за ризата и с една ръка го издърпа в задната част на автомобила. Ако Анстис беше останал на мястото си, вероятно щеше да последва съдбата на младия Гари Топли, който седеше точно пред Страйк и от когото бяха намерили само главата и торса, които да бъдат погребани.

— Трябва още веднъж да разправиш историята си, приятелю — каза Анстис и разпростря пред себе си показанията, които явно бе взел от жената полицай.

— Нали не възразяваш да пийна? — попита Страйк уморено.

Под развеселения поглед на Анстис Страйк извади единичното малцово уиски „Аран“ от плика и добави два пръста от хладката вода в пластмасовата чашка.

— Така, бил си нает от съпругата на покойния да го издириш… допускаме, че трупът е на писателя… на…

— Оуен Куин, да — вметна Страйк, докато Анстис се взираше в почерка на колежката си. — Жена му ме нае преди шест дни.

— И тогава той беше в неизвестност от…

— Десет дни.

— Но тя не е съобщила в полицията?

— Не. Правел го е редовно. Зачезвал нанякъде, без да каже на никого къде е, и после отново се прибирал у дома. Обичал е да отсяда по хотели без жена си.

— А защо този път се е обърнала към теб?

— У дома им нещата са трудни. Имат дъщеря инвалид, парите не им стигат. Отсъствал е по-дълго от обикновено. Тя помислила, че е отишъл в хотел за отдих на писатели. Не знаела името му, но аз го проверих и го нямаше там.

— Все още не разбирам защо се е обърнала към теб, а не към нас.

— Каза, че ви потърсила веднъж при негово изчезване и той й се ядосал. Очевидно е бил у приятелка.

— Това ще го проверя — каза Анстис и си нахвърля бележка. — Какво те накара да отидеш в онази къща.

— Снощи научих, че Куин е бил неин съсобственик.

Кратка пауза.

— Жена му не го ли беше споменала?

— Не — отвърна Страйк. — Тя твърди, че той я мразел и никога не припарвал до нея. Останах с впечатлението, че е почти забравила за тази им собственост…

— Дали е правдоподобно? — промърмори Анстис. — Били са притеснени финансово все пак.

— Сложно е — поясни Страйк. — Другият съсобственик е Майкъл Фанкорт…

— Него съм го чувал.

— Тя твърди, че той не им позволявал да я продадат. Между Фанкорт и Куин е имало вражда. — Страйк отпи от уискито. То загря гърлото и стомаха му. (Стомахът на Куин, целият му храносмилателен тракт бе изрязан. Къде ли беше, по дяволите?) — Тъй или иначе, отидох в къщата по обед и той беше там… или по-голямата част от него.

Уискито го накара да закопнее силно за цигара.

— Трупът изглеждал много зле, доколкото разбрах — подхвърли Анстис.

— Искаш ли да го видиш?

Страйк извади мобилния телефон от джоба си, извика снимките на трупа и го плъзна по бюрото.

— Дявол го взел — промълви Анстис. След като разглежда мълчаливо разложения труп в продължение на минута, той попита, отвратен: — Какво е това около него… чинии ли?

— Да — отвърна Страйк.

— Значат ли нещо за теб?

— Нищо — каза Страйк.

— Имаш ли представа кога е видян жив за последен път?

— Жена му го е видяла за последно вечерта на пети. Тъкмо бил вечерял с агентката си, която му казала, че няма да може да издаде последната си книга, защото е оплюл бог знае колко хора, някои от тях много склонни към съдебни искове.