Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Механично потърси с ръка електрически ключ на стената до себе си и светна две голи крушки, висящи от тавана. Коридорът, тесен и празен, бе облицован с дървена ламперия с цвят на мед. Усукани колони от същия материал поддържаха арка, простираща се на половината от дължината му. На пръв поглед всичко бе спокойно, елегантно, добре пропорционирано.

Ала с присвити очи Страйк бавно обхвана с поглед широките петна като от изгорено в дървената ламперия. Корозивна течност с остър мирис — онзи, пропил неподвижния прашен въздух — бе разплискана навсякъде, сякаш в безсмислен вандалски акт, свалила бе лака от вековните дъски на пода, съсипала бе патината на голите дъсчени стълби насреща, полети бяха дори стените, тъй че големи части от боядисаната мазилка бяха обезцветени.

След като Страйк диша няколко секунди през дебелата си вълнена яка, даде си сметка, че вътре бе твърде топло като за необитаема къща. Отоплението бе увеличено и още повече засилваше задушливата миризма, която иначе би се разсеяла в студа.

Под краката му прошумоля хартия. Той погледна надолу и видя, че е стъпил върху менюта с храна за вкъщи и плик с надпис „До обитателя/пазача“. Наведе се и го вдигна. Беше кратка, написана на ръка бележка, в която съсед гневно протестираше срещу миризмата.

Страйк отново пусна бележката върху изтривалката до вратата и пристъпи напред в коридора, като разглеждаше белезите по всяка повърхност, оплискана с химическия препарат. Вляво от него имаше врата; той я отвори. Стаята беше тъмна и празна; не беше обругана с подобното на белина вещество. Разнебитена кухня, също лишена от обзавеждане, бе единственото друго помещение на долния етаж. И тя не бе пощадена от щедрото леене на химикала; дори изсъхналият половин хляб върху бюфета бе полян.

Страйк тръгна нагоре по стълбите. На слизане или на качване по тях някой беше изливал зловонната корозивна течност от доста голям контейнер — имаше я навсякъде, дори по прозоречния перваз на площадката, където боята се бе издула и напукала.

На първия етаж Страйк спря рязко. Дори през дебелата вълнена тъкан на палтото си усети нещо друго, което острият промишлен химикал не успяваше да замаскира. Сладникав мирис на гнило и гранясало: зловонието на разлагаща се плът.

Не се насочи към нито една от затворените врати на първия етаж. Вместо това с уискито за рождения му ден, полюшващо се глупаво в пластмасовия плик, продължи бавно по стъпките на излелия киселината по следващото рамо на осеяните с петна стълби, където лакът бе изгорял, а резбованите парапети бяха разядени и изгубили блясък.

С всяка крачка на Страйк вонята на разложение се засилваше. Това му напомни времето, когато забиваха дълги колчета в пръстта в Босна, а после ги вадеха и помирисваха върховете им — единственият сигурен начин за откриване на масови гробове. Притисна яката по-плътно към устата си, щом стигна на последния етаж в студиото, където някога бе работил викториански художник на непроменящата се северна светлина.

Страйк се забави на прага само няколко секунди, колкото да издърпа надолу ръкава на ризата си, за да покрие голата му ръка, така че да не оставя отпечатъци по дървената врата, когато я отвори. Пълната тишина бе нарушена от лекото изскърцване на пантите, а после от жуженето на рояк мухи.

Бе очаквал гледка на смърт, но не и това.

Труп: овързан, вонящ, разлагащ се, празен и изкормен, лежеше на пода, вместо да виси от метален ченгел, където му бе мястото. Ала онова, което приличаше на заклано прасе, носеше човешки дрехи.

Лежеше под високите сводести греди, окъпан в светлина, струяща през грамадния романски тип прозорец, и макар това да бе частна къща и зад стъклото все така да долиташе шумът от уличното движение, Страйк имаше чувството, че стои прималял от гадене в храм, станал свидетел на кърваво жертвоприношение, акт на нечестиво оскверняване.

Седем чинии и седем комплекта прибори бяха подредени около разлагащото се тяло, сякаш бе гигантско парче месо за угощение. Торсът бе разрязан от гърлото до таза и Страйк бе достатъчно висок да види дори и от прага зейналата черна кухина. Вътрешностите ги нямаше, сякаш бяха изядени. По целия труп имаше обгоряла тъкан и плът, което засилваше гнусното внушение, че е бил готвен и с него е пирувано. На места мъртвото тяло лъщеше, почти течно на вид. Четири съскащи радиатора ускоряваха гниенето.

Разложеното лице лежеше най-далеч от него, близо до прозореца. Страйк го погледна, примижал, без да мърда и с опит да не диша. Едва успя да зърне валмо жълтееща брада и една прогорена очна ябълка.