Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

И ето че при всичкия си опит с гледки на мъртви и осакатени Страйк трябваше да се бори с порива да повърне сред задушаващата смесена смрад от химикала и трупа. Премести под мишница найлоновия плик, извади от джоба мобилния си телефон и снима изложеното пред него от толкова много ъгли, колкото успя, без да влиза по-навътре в стаята. После заднешком излезе от ателието, остави вратата да се затръшне сама, от което наситеното зловоние не отслабна ни най-малко, и набра 999.

Бавно и внимателно, за да не се подхлъзне и падне, макар отчаяно да копнееше да вдиша колкото може по-бързо свежия, чист, измит от дъжда въздух, Страйк заслиза по съсипаните стълби, за да изчака полицията на улицата.

Страйк не за пръв път посещаваше Скотланд Ярд по настояване на Централното полицейско управление. Предишното му интервю също беше по повод на труп и на детектива му хрумна, докато чакаше в стая за разпити много часове по-късно с вече попритъпила се болка в коляното от дългото принудително обездвижване, че и тогава бе правил секс предишната нощ.

Беше сам в стайче само малко по-голямо от стандартен офис шкаф за канцеларски материали и мислите му се лепяха като мухи за гадната гнилоч, която бе заварил в художническото ателие. Ужасът от видяното не го бе напуснал. В професията си бе срещал трупове, тътрени до положение, което да предположи самоубийство или злополука; бе изследвал тела с ужасни следи от опити да се заличат жестокостите, на които са подлагани преди смъртта; виждал бе осакатени и разчленени мъже, жени и деца; ала гледката на Талгарт Роуд 179 бе нещо съвършено ново. Злодейството на стореното стигаше едва ли не до оргийна лудост, преднамерено сътворен образец на садистична показност. Най-тежко му бе да разсъждава за реда, по който бе изсипана киселината и бе изкормено тялото: беше ли имало мъчения? Дали Куин е бил жив, или мъртъв, когато убиецът му е подреждал чинии и прибори около него?

Огромната сводеста стая, в която лежеше трупът на Куин, сега без съмнение гъмжеше от мъже със защитни облекла, които събираха веществени доказателства за експертиза. На Страйк му се щеше да е там с тях. Бездействието след подобно откритие му беше ненавистно. Гореше от професионална неудовлетвореност. Изолиран от мига, щом пристигна полицията, той бе сведен до някакъв си, случайно натъкнал се на сцената (а в случая „сцена“ бе твърде многозначна дума, както му хрумна внезапно: тялото, вързано и аранжирано на светлината от гигантския като в църква прозорец… принесено в жертва на някаква демонична сила… седем чинии, седем прибора за хранене…).

Матираното стъкло на прозореца в стаята за разпити блокираше всякаква видимост навън освен цвета на небето, който вече бе черен. Прекарал бе дълго време в това помещение и все пак от полицията още не бяха приключили със снемането на показанията му. Трудно бе да се прецени доколко желанието им да проточат интервюто се дължеше на истинско подозрение и доколко на враждебност. Естествено, редно бе лицето, открило жертва на убийство, да бъде подложено на щателен разпит, тъй като често знаеше повече, отколкото имаше желание да каже, а в нередки случаи знаеше всичко. При решаването на случая „Лула Ландри“ обаче можеше да се каже, че Страйк унижи Централното полицейско управление, които уверено бяха обявили смъртта й за резултат от самоубийство. Затова Страйк отричаше да е параноичен в заключението си, че в отношението на жената детектив, инспектор с късо подстригана коса, току-що напуснала стаята, прозира решимост да го накара да се изпоти. Нито мислеше, че е наложено от необходимост толкова много нейни колеги да се отбият да го видят, като някои само се взираха в него, а други подхвърляха злонамерени забележки.

Ако си въобразяваха, че му причиняват неудобство, грешаха. Той не бързаше за никъде, а бяха го нахранили съвсем прилично. Оставаше да му разрешат и да пуши и би се чувствал съвсем удобно. Жената, която го бе разпитвала в продължение на един час, му бе казала, че може да излезе, придружен, навън под дъжда да изпуши една цигара, но инерция и любопитство го задържаха на мястото му. Уискито, подарък за рождения му ден, беше до него в плика. Каза си, че ако възнамеряваха да го държат тук още дълго, като нищо щеше да го отвори. Оставили му бяха бутилка с вода и пластмасова чашка.