Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Ето го и него — съобщи Робин с бликнало облекчение, примесено с мрачно предчувствие.

Страйк сякаш бе станал по-едър и грубоват, откакто напусна офиса. Движеше се с лекота към тях през препълненото помещение, с поглед към яркорусата глава на Робин. В едната си голяма ръка държеше халба „Хопхед“.

Матю се изправи. Имаше вид, сякаш се напряга, приготвен за изпитание.

— Корморан… здравей… откри го.

— Ти си Матю — каза Страйк и протегна ръка. — Съжалявам, че закъснях толкова. Опитах се да се измъкна по-рано, но бях с един, на когото не можеш да обърнеш гръб без позволение.

Матю му отвърна с безизразна усмивка. Очаквал бе Страйк да сипе тъкмо такива коментари: драматизиращи работата му, целящи да й придадат мистериозност. А и имаше вид, сякаш бе сменявал гума.

— Сядай — каза Робин на Страйк притеснено, като се отмести толкова в края на пейката, че имаше опасност да се катурне. — Гладен ли си? Тъкмо обсъждахме да поръчаме нещо.

— Храната е прилична тук — обясни Матю. — Тайландска. Не е чак като в „Манго Трий“, но става.

Страйк се усмихна без грам сърдечност. Очаквал бе Матю да е такъв: да подхвърля имена на ресторанти в Белгрейвия, та да се покаже какъв изпечен столичанин е станал само след една година, прекарана в Лондон.

— Как мина следобед? — обърна се Робин към Страйк.

Мислеше си, че ако само Матю чуеше какви неща върши Страйк, щеше да бъде запленен като нея от естеството на детективската работа и всичките му предразсъдъци щяха да се изпарят.

Ала краткото описание на Страйк на следобеда му, в който бяха пропуснати всякакви идентифициращи подробности за замесените, бе посрещнато със зле прикрито безразличие от страна на Матю. Страйк предложи и на двама им по питие, тъй като държаха празни чаши.

— Би могъл да покажеш малко интерес — просъска Робин на Матю, щом Страйк тръгна към бара и се отдалечи на разстояние да не може да чуе.

— Робин, той се е срещнал с някакъв в магазин — изтъкна Матю. — Съмнявам се, че скоро ще наддават за филмови права по тази случка.

Доволен от собствената си духовитост, той насочи вниманието си към менюто върху черната дъска, опряна на отсрещната стена.

Страйк се върна с питиетата и Робин настоя тя да си проправи път до бара, за да поръча храната. Ужасяваше се да остави двамата мъже сами заедно, но се надяваше те някак да се нагодят един към друг без нея.

Краткото самодоволство на Матю помръкна в отсъствието на Робин.

— Бивш военен си — чу се да казва на Страйк, макар да беше твърдо решен да не допуска житейските преживелици на Страйк да доминират разговора.

— Да — потвърди Страйк. — Бях в ОСР.

Матю не се сещаше какво е това.

— Баща ми е служил във Военновъздушните сили — каза той. — По едно и също време с Джеф Йънг.

— Кой?

— Уелски състезател по ръгби. Двайсет и три участия в националния отбор — уточни Матю.

— Ясно.

— Татко стигна до командир на ескадрила. Напусна през осемдесет и шеста и оттогава има свой бизнес за управляване на недвижими имоти. Добре печели. Е, то се знае, не колкото твоя баща — добави Матю малко отбранително, — но прилично.

„Гръмни се“, помисли си Страйк.

— За какво си приказвате? — попита Робин притеснено, докато сядаше отново на мястото си.

— За татко — отвърна Матю.

— Горкичкият — каза Робин.

— Защо пък „горкичкият“? — сопна се Матю.

— Ами… защото се тревожи за майка ти, нали така? Заради микроинсулта.

— О… за това — измънка Матю.

Страйк беше срещал мъже като Матю в армията: винаги от офицерските среди, но с комплекс за неувереност под гладката повърхност, който ги караше да свръхкомпенсират и понякога да прекаляват в поведението си.

— Е, как са нещата в „Лоутър — Френч“? — обърна се Робин към Матю с желание да покаже на Страйк колко достоен човек беше, да му демонстрира истинския Матю, когото тя обичаше. — Матю прави одит на една много странна малка издателска компания. Чудати са, нали? — подхвърли тя към годеника си.

— Не бих ги нарекъл „чудати“ при кашата, която са забъркали там — отвърна Матю и говори, докато пристигна храната им, като изпъстряше разказа си със счетоводен жаргон и оформяше изреченията грижливо, така че да го поставят в най-добрата възможна светлина, да изтъкнат съобразителността му, бързия му ум, превъзходството му пред по-ограничени и глупави, но по-старши колеги, патронажа му над тъпанарите във фирмата, на която правеше одит. — … опитват се да оправдаят коледно парти, когато не са направили никакъв пробив за цели две години. Ще е по-скоро като бдение.