Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Водих разговори по повод случая „Ингълс“ и попълвах досието на Лонгман — каза Страйк на Робин и й подаде старомодните кафяви картонени папки, всяка с написан на ръка сериен номер на страничния им ръб.

Папките му бяха спомен още от работата му в Отдела за специални разследвания и си оставаха любимият му метод за систематизиране на данни.

— Преднамерено ли си се докарал в такъв вид? — попита Робин, докато оглеждаше мазните петна по коленете на джинсите му.

— Да. По повод Гънфри. Дълга история.

Докато Страйк приготвяше чай за двама им, обсъждаха подробностите по три текущи случая, Страйк запознаваше Робин с новите сведения, до които се беше добрал, и набелязваше следващи пунктове за проучване.

— А какво става с Оуен Куин? — попита Робин, когато пое от него чашата си. — Какво каза агентката му?

Страйк се отпусна на канапето, което издаде обичайните си пръдливи звуци под него, и й разправи за разговора си с Елизабет Тасъл и посещението си при Катрин Кент.

— В първия миг, когато ме видя, ме помисли за Куин, мога да се закълна в това.

Робин се засмя.

— Чак толкова дебел не си.

— Благодаря, Робин — сухо изрече той. — Когато осъзна, че не съм Куин и преди да е разбрала кой съм, каза: „Аз не съм по тази част“. Това да ти говори нещо?

— Не, но… — После добави неуверено: — Вчера успях да открия едно-друго за Катрин Кент.

— Как? — попита смаян Страйк.

— Ами ти ми каза, че е писателка, която издава сама книгите си — припомни му Робин, — така че я потърсих онлайн да видя какво има за нея и… — С две щраквания на мишката тя извика страницата. — … Оказа се, че има блог.

— Браво на теб! — похвали я Страйк и доволен, че има повод да стане от канапето, надигна се и заобиколи бюрото, за да чете през рамото на Робин.

Аматьорската уеб страница, наречена „Моят литературен живот“, бе украсена с рисунки на пачи пера и много хубава снимка на Катрин, която според Страйк трябваше да е поне отпреди десет години. Блогът се състоеше от поствания, подредени по дати като дневник.

— Повечето от писанията са на тема: как традиционните издатели не биха разпознали добрите книги, дори да бъдат ударени по главите с тях — поясни Робин, като бавно движеше уеб страницата, та той да може да я разгледа.

— Написала е три романа от нещо, което самата тя определя като еротична фентъзи поредица, озаглавена „Сагата на Мелина“. Налични са за качване на електронна книга.

— Не ми се четат още лоши романи. Стигаше ми „Братята Балзак“ — отвърна Страйк. — А нещо за Куин?

— Колкото щеш — отвърна Робин, — ако допуснем, че той е мъжът, наречен от нея Прочутия писател. Съкратено ПП.

— Съмнявам се да спи с двама писатели — отсъди Страйк. — Той трябва да е. „Прочут“ е малко преувеличено обаче. Ти беше ли чувала за Куин, преди Лионора да влезе тук?

— Не — призна Робин. — Ето го и него, виж, на втори ноември.

Тази вечер проведохме страхотен разговор с ПП на тема сюжет и повествование, които, естествено, не са едно и също. За онези, които се чудят: Сюжетът е това, което се случва. Повествованието е колко показваш на читателите си и как им го показваш.

Пример от моя втори роман „Саможертвата на Мелина“.

Докато си пробиваха път към гората на Хардерел, Лендор вдигна красивия си профил, за да види колко близо са до нея. Тялото му, добре поддържано от езда и стрелба с лък…

— Дай назад — прекъсна я Страйк. — Виж какво още има за Куин.

Робин се подчини и спря на един пост от 21 октомври.

ПП се обади, че не можем да се видим (отново). Семейни проблеми. Какво ми остава, освен да го уверя, че разбирам? Знаех си, че ще има усложнения, когато се влюбихме един в друг. Не мога да бъда напълно открита по тази тема, ще кажа само, че е принуден да остане със съпруга, която не обича, заради Трето лице. Вината не е негова. Нито на Третото лице. Съпругата не го пуска да си иде, макар че това би било най-доброто за всички, така че се намираме, както понякога ми се струва, в самото Чистилище.

Съпругата знае за мен, но се преструва, че е в неведение. Не знам как издържа да живее с мъж, който иска да е с друга. Знам, че аз не бих могла. ПП казва, че тя винаги поставя Третото лице пред всичко друго, включително пред Него. Странно как често всеотдайната грижовност прикрива дълбок егоизъм.

Някои ще кажат, че вината е изцяло моя, задето съм се влюбила в женен мъж. Приятели, не ми съобщавате нищо, което майка ми и сестра ми да не ми повтарят всеки ден. Опитвах се да се отърся, ала какво мога да кажа, освен че Сърцето си има свои закони, които не признават разума. И ето че тази вечер отново си изплаквам очите по него заради съвсем нова причина. Каза ми, че почти е завършил Шедьовъра си, книгата, която според него е Най-добрата му досега. „Надявам се да я харесаш. И теб те има вътре.“