Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Г-н и г-жа Майкъл Елакот

имат удоволствието да ви поканят

на сватбата на дъщеря си

Робин Вениша

с

г-н Матю Джон Кънлиф

в събота, 8 януари 2011 г.

от 14 ч. нататък в

Суиндън Парк

Поканата звучеше авторитетно като военна команда: тази сватба ще протече по тук описания начин. Той и Шарлот така и не бяха го докарали до разпращане на корави кремави покани, гравирани с лъскав черен курсив.

Страйк отново мушна картичката в джоба си и се върна да чака край тъмната врата на Катрин, потънал в мислите си и вгледан напред към тъмния Лили Роуд с движещи се светлини от фарове, улични лампи и плъзгащи се алени и кехлибарени отражения. Долу момчетата с качулките се скупчиха в кръг, после се разделиха, към тях се присъединиха други и отново се прегрупираха.

В осемнайсет и трийсет разрасналата се компания дружно се отправи нанякъде. Страйк гледа след тях, докато почти се скриха от поглед, в който момент се разминаха с жена, вървяща в противоположната посока. Когато навлезе под яркия сноп светлина на улична лампа, той видя, че има гъста яркочервена коса, развяваща се под черния чадър.

Вървеше леко изкривена встрани, защото в ръката си, която не държеше чадъра, носеше два тежки пазарски плика, ала впечатлението, което оставяше от това разстояние, докато често отмяташе назад тежките си къдрици, беше приятно; развяваната й от вятъра коса грабваше окото, а краката й под широкото палто бяха стройни. Тя приближаваше все повече, неподозираща, че я разглеждат от третия етаж, стъпи на бетонната площадка пред сградата и се изгуби от поглед.

Пет минути по-късно се появи на балкона, където Страйк стоеше и я чакаше. Когато тя се приближи, той забеляза едрите й кръгли като ябълки гърди, които подлагаха на напрежение копчетата на палтото й. Тя не забеляза Страйк, докато не се озова на десетина метра от него, защото беше навела глава, но когато я повдигна, той видя набръчкано и подпухнало лице, много по-възрастно, отколкото беше очаквал. Тя рязко спря на място и ахна.

— Ти!

Страйк осъзна, че тя го вижда само като силует заради неработещата крушка.

— Проклет негодник!

Пликовете тупнаха на бетонния под и се раздаде звън на счупено стъкло: тя изтича към него, размахала свити в юмруци ръце.

— Мръсник, негодник, никога няма да ти простя, никога! Махай се далеч от мен!

Страйк беше принуден да парира няколко яростни замахвания. Отстъпи назад, докато тя цвърчеше и все така се опитваше безуспешно да го удари и да преодолее защитата му на бивш боксьор.

— Само почакай… Пипа направо ще те убие… ти само почакай…

Съседската врата отново се отвори и се появи същата жена с цигара в устата.

— О! — възкликна тя.

Светлината от антрето й попадна върху лицето на Страйк. С нещо средно между ахване и изпискване нападателката му отстъпи със залитане назад.

— Какво става тук, по дяволите? — поиска да знае съседката.

— Случай на сбъркана самоличност според мен — любезно отвърна Страйк.

Съседката затръшна вратата си и отново остави в тъмното детектива и нападателката му.

— Кой сте вие? — прошепна тя. — Какво искате?

— Вие ли сте Катрин Кент?

— Какво искате? — После с внезапна паника възкликна: — Ако е каквото си мисля, не съм по тази част!

— Моля?

— Кой сте все пак? — попита тя и по гласа й личеше, че е изплашена до смърт.

— Казвам се Корморан Страйк и съм частен детектив.

Беше свикнал с реакциите на хора, които неочаквано го заварваха на прага си. Реакцията на Катрин — вцепенено мълчание — бе съвсем типична. Тя се дръпна още по-назад от него и едва не падна, спънала се в собствените си пазарски торби.

— Кой ми праща частен детектив? Тя е, нали? — изрече свирепо.

— Нает съм да открия писателя Оуен Куин — обясни Страйк. — В неизвестност е почти от две седмици. Знам, че сте негова приятелка…

— Не, не съм — отсече тя и се наведе да вдигне пликовете си, които издрънчаха тежко. — Можете да й предадете от мен, че й го отстъпвам изцяло.

— Вече не сте му приятелка? И не знаете къде е той?

— Не ща и да го знам къде е.

Една котка се разходи арогантно по каменния перваз на балкона.

— Може ли да ви попитам кога за последен път…

— Не, не може — отвърна тя с гневен жест, едната торба в ръката й се разлюля и Страйк трепна, уплашен, че котката, която се бе изравнила с нея, ще бъде съборена отвъд ръба.

Животното просъска и скочи долу. Жената отправи към нея бърз и злобен ритник.

— Проклета твар! — изръмжа и котката се изниза надалече. — Отместете се, моля, искам да си вляза вкъщи.