Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Той направи няколко крачки встрани от вратата, за да й отвори път към нея. Тя не успяваше да си намери ключа. След няколко секунди на неловки опити да си бръкне в джобовете, както държеше пликовете, беше принудена да ги пусне в краката си.

— Господин Куин е изчезнал, след като имал скандал с агентката си по повод последната му книга — каза Страйк, докато Катрин ровеше из палтото си. — Питах се дали…

— Не ме интересува книгата му. Не съм я чела — добави.

Ръцете й се тресяха.

— Госпожо Кент, съпругата на господин Куин твърди, че някаква жена отишла у тях да го търси. Според описанието бих казал…

Катрин Кент беше намерила ключа, но го изпусна. Страйк се наведе да го вдигне и тя го грабна от ръцете му.

— Не знам за какво говорите.

— Не сте ли ходили в дома му да го търсите миналата седмица?

— Казах ви, не знам къде е той, нищо не знам — тросна се тя, тикна ключа в ключалката и го превъртя.

Отново хвана двата пазарски плика, единият от които пак изтрака. Страйк забеляза, че е от местна железария.

— Това изглежда тежко.

— Поплавъкът на тоалетната ми се скапа — гневно съобщи тя и след тези думи тръшна вратата под носа му.

Робин излезе от метрото на следващата сутрин, стиснала излишния чадър. Усещаше се изпотена и в дискомфорт. След дни на непрестанни дъждове, на влакове в метрото, изпълнени с мирис на мокри дрехи, на хлъзгави тротоари и на прозорци с вечните дъждовни капки внезапната промяна към слънчево и сухо време я бе сварила неподготвена. Други можеха да се чувстват разведрени от това, че непрестанните порои и надвисналите сиви облаци си бяха отишли, но не и Робин. Двамата с Матю си бяха устроили тежък скандал.

Изпита едва ли не облекчение, когато отвори стъклената врата с гравирано върху нея името на Страйк и названието на професията му, и видя, че шефът й говори по телефона в собствения си кабинет на затворена врата. Смътно осъзнаваше, че трябва да се вземе в ръце, преди да се изправи пред него, защото тъкмо Страйк бе темата на снощната разправия.

— Поканила си го на сватбата? — изрекъл бе остро Матю.

Тя се бе опасявала, че Страйк може да спомене за поканата по време на разпивката им същата вечер и че ако Матю не беше предварително предупреден, Страйк щеше да поеме главния удар от недоволството на годеника й.

— Откога каним хора, без да се съветваме един с друг? — осведоми се Матю.

— Имах намерение да ти кажа. Мислех, че съм го направила.

И тогава Робин се ядоса на себе си. Никога преди не беше лъгала Матю.

— Той ми е шеф, ще очаква да бъде поканен.

Което не беше истина; тя се съмняваше Страйк изобщо да го вълнува този въпрос.

— Добре де, аз искам да присъства — каза, което най-сетне беше искрено твърдение.

Щеше й се да сближи служебния си живот, който й доставяше по-голямо удовлетворение от всякога, с личния си, който засега се дърпаше от сближаването. Имаше желание да съшие двата заедно в едно дружно цяло и да зърне Страйк сред гостите, одобряващ (Одобряващ! Защо пък трябваше той да одобрява?) брачния й съюз с Матю.

Очаквала бе Матю да е недоволен, но се бе надявала до този момент двамата мъже да са се запознали и харесали взаимно. Не беше нейна вината, че това още не се бе случило.

— След цялата врява, която вдигна, когато поисках да поканя Сара Шадлок — нанесе й Матю удар под кръста, както го усети Робин.

— Ами покани я тогава! — тросна му се гневно. — Обаче въобще не е същото. Корморан никога не се е опитвал да ме вкара в леглото… Какво означава това сумтене?

Разправията им беше в разгара си, когато бащата на Матю телефонира с новината, че световъртежът, който изпитала майката на Матю предишната седмица, бил диагностициран като микроинсулт.

След това с Матю прецениха, че да продължат да се джафкат по повод Страйк би било проява на лош вкус, така че си легнаха в неудовлетворително състояние на теоретично помирение, ала Робин бе наясно, че и двамата продължават да кипят вътрешно.

Беше почти обед, когато Страйк най-сетне се показа от кабинета си. Днес не носеше костюм, а мръсен и прокъсан пуловер, джинси и маратонки. По лицето му тъмнееше гъстата брада, която се появяваше не се ли обръснеше веднъж на двайсет и четири часа. Забравила собствените си неприятности, Робин се втренчи изумена в него: никога не бе виждала Страйк, дори по времето, когато спеше в офиса, да прилича на занемарен скитник.