Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Разбира се, възможно беше, след като Матю и Робин се оженеха, Матю да се възползва от засилените си позиции, за да убеди съпругата си да напусне работата, която несъмнено той не одобряваше за нея (Страйк правилно бе интерпретирал колебанията и уклончивостта на Робин по този въпрос). Ала Страйк бе убеден, че Робин би му казала, ако датата за сватба вече бе определена, така че засега той приемаше подобна опасност за далечна.

След още една огромна прозявка сгъна вестника и го метна върху стола, като насочи вниманието си към телевизионните новини. Единственото лично разточителство, което си бе позволил, откакто се нанесе в мъничката мансарда, беше сателитната телевизия. Малкият му портативен телевизор сега беше поставен върху приемник „Скай“ и картината, вече независима от паянтовата стайна антена, беше ярка и контрастна, а не на снежинки. Кенет Кларк, секретарят по правосъдието, обявяваше планове за съкращаване на триста и петдесет милиона лири от бюджета за правна помощ. Страйк гледаше през мъглата на умората си как руменият шкембест мъж обясняваше пред Парламента, че желанието му е „хората да се откажат да прибягват до адвокати при всеки проблем, а вместо това да бъдат насърчени да търсят по-подходящи методи за разрешаване на споровете“.

То се знае, имаше предвид, че бедните би трябвало да се простят с юридическите услуги. Такива като средния клиент на Страйк щяха да продължат да използват скъпоплатени адвокати. Повечето от работата му напоследък идваше от настроени подозрително богаташи, дето все някой ги прекарваше. От него идеше информацията, която захранваше сръчните им адвокати и им помагаше да спечелят за клиентите си по-изгодни споразумения при отровните бракоразводни дела и бизнес спорове. Постоянният поток състоятелни клиенти предаваха името му на също такива като тях мъже и жени с отегчително сходни проблеми; това бе наградата за отличилия се в неговата професия и ако работата често биваше монотонна, от друга страна пък бе доходна.

Когато новините свършиха, той с мъка се надигна от леглото, вдигна остатъците храна от стола и сковано отиде до малкия кухненски бокс, за да измие всичко. Никога не запускаше тези си задължения: навиците за самоуважение, усвоени в армията, не бяха изоставени и при най-крайната му бедност, нито пък изцяло се дължаха на военното му обучение. От момче беше спретнат и прибран, подражаваше на чичо си Тед, чиято привързаност към реда, бил той в кутията му за инструменти или в хангара за лодката му, остро контрастираше с хаоса, заобикалящ Леда, майката на Страйк.

Десет минути по-късно, след последно изпикаване в тоалетната, където винаги бе мокро заради намиращия се в близост душ, и измиване на зъбите на по-широката кухненска мивка, Страйк се върна при леглото и се зае да сваля протезата си.

Климатичната прогноза за следващия ден беше финалът на новинарската емисия: температури под нулата и мъгла. Страйк втри пудра в края на ампутирания си крак; тази вечер го чувстваше по-малко болезнен, отколкото преди няколко месеца. Въпреки днешната пълна английска закуска и кърито, беше свалил малко килограми, защото отново имаше възможност да си готви сам и това бе отнело напрежение от крака му.

Насочи дистанционното управление към телевизионния екран; смеещата се блондинка и прахът й за пране бяха отвени от мрака. Страйк се намести тромаво под завивките.

Разбира се, ако Оуен Куин се криеше в писателското убежище, лесно можеше да го изкара от там. Звучеше като егоистичен мръсник, зачезнал в неизвестността със скъпоценната си книга…

Мъглявият въображаем образ на разгневен мъж, изфучаващ навън с лека пътна чанта, преметната през рамо, изчезна тъй бързо, както се бе появил. Страйк потъваше в така желания дълбок и лишен от сънища сън. Глухият ритъм на бас китара далеч под него бързо бе удавен в дрезгавото му хъркане.

Валма от ледена мъгла все още бяха полепнали по сградите на „Ексмаут Маркет“, когато Страйк се появи там в девет без десет на следващата сутрин. Нямаше вид на лондонска улица с паважа пред многобройните кафенета, пастелните цветове на фасадите и църквата, подобна на базилика в златно, синьо и открити тухли: „Църквата на нашия най-свят избавител“, обвита в димни изпарения. Студена мъгла, магазини, пълни с любопитни антики и сувенири, маси и столове по тротоарите; ако можеше да прибави привкус на солена вода и печални крясъци на чайки, Страйк би казал, че се е озовал обратно в Корнуол, където бе прекарал най-стабилните периоди от детството си.