Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

И аз се облегнах назад, оставяйки лявата ръка на бюрото.

— Именно… Дотук — нищо съществено. Освен, дето Норди се похвалил, че вече получил първата си задача. Трябвало да сплаши някаква жена…

Симеонов дръпна силно, изстреля струята дим и замислено кимна:

— Е, тук вече сте сгрешили. Не е трябвало да допускате да ви разказват подобни неща. Кой го твърди това?

— Чакай, дай да видим натам как е. Защо така бързаш да разбереш кой го знае?

Симеонов се засмя.

— Абе, какво сме седнали да се надиграваме. Това не е покер. Колеги сме… Да, усещам, че сте попаднали на нещо, но…

— Но?

— Мисля, че разбираш…

— Не съм сигурен…

— Шишков се е издънил. Май го надценихме. Смятахме, че е умел манипулатор, мислехме, че знае да плува добре, някои дори вярваха, че е примерен полицай…

Сепнах се. Значи Шишков…

— Ти не разбра ли? — изненада се Симеонов. — О, да — преди малко слагаха некролога на входа. Тая заран отишъл да поплува в Дунава и… Схващане ли, какво… Докторите ще кажат. Но се удавил. А беше добър полицай…

— Помогнаха му?

— Е, има си хора за всичко… — небрежно махна с угасващата цигара Симеонов. После внимателно я притисна към лист хартия, провери угасена ли е и метна смачкания боклук в кошчето.

— Тоест, следата е прекъсната. Диря няма…

Той се засмя.

— Именно… Не трябваше така да ровите. Нима не усетихте, че не става дума за някакво сбърканяче, нападнало от избили хормони непозната минувачка?

Май пак щях да съм прав. А мразя да съм прав. Защото винаги търся надълбоко и никога не мога да спра нейде отгоре. Да представя нещата в по-приличен вид. Да не си натрисам последствия — лоши или поне сложни…

Обаче, така и така бяхме почнали…

— Добре де, защо ви трябваше да убива тая журналистка?

Симеонов внимателно ме изгледа.

— Защо не? Ще ти кажа. И без това никой няма да ти повярва. А и не си от вчера в системата, знаеш доста неща. Пък и, надявам се, не си глупак с някакви остатъчни идеали…

— Остарях… — измърморих някак си полувиновно.

— Разбирам… — извади друга цигара и пак запали. Бая пушеше. Дали вече му се е отразило?

— Тая не беше някаква звезда. Ни местна, нито — мани, мани — поне от регионален мащаб. Държи микрофон, задава предварително написани въпроси. Направиха й предаване — един, дето му беше любовница, плащаше реклама, та тя да си начеше и крастата с микрофон и камера. Посрещаше някакви гости от столицата. Там, при нас са трето и петостепенни, тук, в провинцията, са звезди. Задаваше добре отрегулирани питания, говореха си общо взето глупости. Е, няколко пъти идваха по-известни и скандални хора, ама… Абе, не може една недоучила студентка по не знам какво си… Май пиар или реклама, да стане отведнъж разследваща журналистка! Питаше и скандалджиите за глупости — какво тренират, как се хранят… Просто жълто предаване…

— Тогава? Защо?

— Нали ти казах — беше удобна за сплашване. Не чак шумна, не чак известна… Знаехме за кросовете й. И решихме да бъде нападната, изнасилена, та после…

— Сплашване на местните журналисти?

— Щеше да е… Те, разбира се, точно това ще усетят. Нищо, че следствието щеше да е само за нападение от някакъв психопат. Нордито беше удобен — леко шантав, пък и обича да се прави на силов атлет… Колко му е да влезе в Дунава после и да не излезе…

— Какво се обърка?

— Нордито. Не залагай на кретени! Никога не знаеш какво ще им щукне… Нападнал я, изнасилил я… Но тя го одрала, чивията му избила и я удушил. После твърде бързо изчезна. Трудно го открихме, но беше късно. Докарват ни го жив…

— Ще го загризе съвестта?

Симеонов се засмя.

— Абе, наш човек си… Сещаш се… Съвестта е рисков фактор. Вземе, та задъвче някой провинил се, пък той не издържи и се обеси…

— Но защо тогава тук дойдоха главният прокурор, министърът, някакви спецове…

— Е, виж — за тях не отговарям. Нямам понятие дали са наясно с операцията. Но и те са живи хора — реклама им трябва, шум, светлината на прожекторите… Едно бързо разкрито убийство е винаги плюс…

Наведох глава, изчаках малко да се отпуснат мускулите на лицето и казах:

— А ние си тръгваме…

— Да, изобщо не трябваше да ви пращат. Но нали знаеш — сложна система е, все някъде се получава сплитане…

— И сега?

— Какво сега? Заминавате, а докладът е предаден, заповедта е изпълнена — всичко е наред…

— Разбирам…

— Естествено! Ти си един от нас, вие сте служители на държавата. А държавата има нужда от известно стягане на журналистите. Тук. И другаде…