Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

И им разказах за срещата — без да споменавам име или място.

— Тоест, има известно объркване в града. И сред полицията, и сред гражданите, и по-специално сред циганите. Всички имат някакво предчувствие, но и всички се боят да мислят… Не да говорят — да мислят реалистично. Като че се търси оптимално решение на проблема — някой дебил, върху когото да се стовари вината… Но…

Огледах ги и снижих глас, макар наоколо да не се виждаше жива душа.

— Но нашата задача не е да проверим кой какво мисли и готви. Ние трябва да търсим само едно — кой е убиецът. Оставиха ни на задна линия, лекичко ни избутват от търсенето. Тогава ще действаме и ние потайно. Без шум, без видими резки движения. Сега ти, Милчев, отиваш у братовчед си. Не искам нищо да кажа — но, ако ти предложи, остани там. Хем ще е по-спокойно, хем ще може да се почерпите. Утре ще си доспиш тук, а ние ще се пръснем. Вие двамата ще сте с журналистите. Може и да се запознаете — колеги ще сте… А аз ще видя къде и как… Среща — някъде след 12, пак на онова кафененце… Таман и Милчев ще каже, ако има нещо ново…

Само че не стана баш така. Дори обратното — нощта пак се обърна на ден. И ние пак се юрнахме да търсим прословутата черна котка в тъмната стая, дето хич я няма вътре. А просто си станала отново котката на Шрьодингер…

Милчев замина и се върна. Почти веднага. Нахлу в стаята ни — аз тъкмо лягах, Здравчев си миеше зъбите и през пяната се мъчеше да ми каже някакъв виц. От вида на влезлия разбрах, че има извънредни събития и тропнах по стената. Василев долетя — по пижама. Здравчев бършеше в движение пастата от устата си, Милчев направо грабна пешкира от ръцете му — така беше попотел…

— Е?

— Не успяхме и по чашка да глътнем. Разшумяха се комшиите, братовчедката отиде да види какво става, а то полиция влязла в махалата. Претърсваха една къща на другата улица. Хората казаха, че открили убиеца…

— Кой?

— Абе, някакво от махалата. При леля си живеел тук, търсел си работа. Пишел се бабаит, ама е една торба кокали. Перко Налъмов, рече братовчедът.

— Арестуваха ли го? — нетърпеливо запита Здравчев.

— Там е работата — нямало го. Само леля му и бабата били у тях. Казали, че не са го виждали от събота. И комшиите не са го виждали… Аз излязох с братовчеда, в тъмното бая народ се беше струпал, цялата махала излязла, даже от Малчево бяха дошли с две коли. Някакъв местен бос — Кривия и с него оня, дето го спомена шефът, Мамбото…

— Какво се говореше?

Милчев се отпусна на кревата ми.

— Какво ли не… Обсъждаха момчето. Някакъв Норди…

— Кой?

— Норди му викат. Родил се в Нордкьопинг, в Норвегия. И майка му го кръстила на града, ама му казвали Норди, накратко… Нордкьопинг Айшов Мостовашки…

Въпреки напрежението и сериозността, Здравчев взе да се хлопа по коленете…

— Нордкьопинг Айшов Мостовашки…

— Стига се хили — срязах го, ама и мен ме напираше. Какво искате — виждал съм ги всякакви. И Проститутка, и Куловангер, и Моцарт, и Вашингтон… Все от мургавия ни контингент…

— Името не е важно — рекох. — Що за човек е? И как ли са стигнали до него?

На което никой не можеше да ми отговори в мотела, така че се облякох, Милчев пална колата и отидох в управлението. Където само аз липсвах, както викаше баба ми. Колеги, прокурори, следователи, всякакви столични и местни чиновници се мятаха от стая в стая. Само в нашата никой не се отбиваше, та тръгнах сам да видя какво мога да открия…

Открих. Симеонов — с него навремето учехме в Университета, после аз се оставих на ветровете, той имаше солидна котва в лицето на баща си. И се настани на топло място нейде на високото…

— А, ти защо си тук? — рекохме едновременно.

После набързо уточнихме кой къде и какво — нямаше време за излияния, всеки момент трябваше да започне пресконференцията на прокурорите и нашите шефове.

Бил от година в града, заместник-началник. Скоро щели да го изтеглят нагоре, пак в София, но трябвало за пред началството малко на терен да е. Ами аз какво правя? Той бил следил кариерата ми, подпомагал ме отдалеч и отвисоко (да, бе — сетил се за мен, когато се сблъскахме!)… Общи приказки на случайни хора, колеги и много, много далеч личностно. Възпитание, формални отношения, задължителен бон тон…

— Какво става? — попитах небрежно, сочейки хаоса.

— Убиеца откриха. Но са го изпуснали, май минал границата. Обаче, вече подготвят европейска заповед за арест…

— За арест? Че кога събраха доказателства? — искрено се изненадах.