Милорад Павич - Последна любов в Цариград

И пишете ми как е тази година при вас — ще има ли някакъв сенокос и жито, лозята раждат ли, както и прочие, което се намира там. И нищо не ми пишете, братя мои, Марко и Лукиане, правите ли някаква търговия, или не, и домашната стока, която имате, здрава ли е и читава… Ние тук непрекъснато чакаме и Бога молим да ни сподоби нас Господ Бог с телесни очи да се видим!

С настоящото поздравявам моите мили и сладки сестри Йована и Сара и моите мили и добри снахи Марта и Аница, да не се тревожат за мен, но да имат помежду си добро внимание и сговор и нека слушат и почитат моята майка Параскева, да ги сподоби Господ Бог с всякакви блага, които са Богу драги…

В деня на Светия апостол Йерма, последен за нас май, а за тях юни месец, ваш син и брат в сънищата

Софроний

Капитанът от австрийската войска Пан Тенецки с още трима свои другари от частта влезе в бръснарницата „При мъжа“ и поръча подстригване и печени гъсета, пълнени със сирене. Насред бръснарницата стоеше „мъжът“ — дървена статуя, от която точеха вода. Чираците се разтичаха около офицерите, подстригаха ги, предлагайки им ракия и захаросани цветя — виолетки и рози. После им сложиха трапезата насред бръснарницата да се наобядват. За удивление на перукера, бръснаря и техните момчета след обяда капитан Тенецки, както си беше с кърпа под брадата, седна отново на бръснарския стол и поръча за себе си и за дружината стригане до голо. И махане на веждите.

— Защо ви е това, господин капитан? — реши се да продума бръснарят. — Косата е също като облеклото.

— Тъкмо затова — каза Тенецки и се облегна на стола , — грозните по-добре воюват.

Докато траеше стригането, той нареди на своя ординарец, който чакаше при входа, да му наточи сабята за лява ръка. И ножницата от сабята.

— Вероятно господин капитанът има предвид да се наточи сабята, а не ножницата?

— Моята сабя е винаги наточена, господинчо, а ти трай и слушай! — отвърна той на ординареца, който изчезна да му наостри ножницата и сабята за лява ръка, като се дивеше, защото знаеше, че капитанът е десняк.

— За нова победа ли се готвите, mein Herr? — попита бръснарят, стрижейки за втори път капитана.

— Не позна, соколе мой, готвя се да остана където съм си. — А това ще рече, mein Herr?

— Виждал ли си някога на иконите как причестява Христос?

— Христос? Виждал съм, те са двама, единият дава хляб, а другият дели виното на народа. Единият е обърнат винаги на едната посока на света, а другият — винаги на другата.

— Точно така. Виждаш ли колко бързо стана? Понеже не може едновременно да се дават и хляб, и вино, значи онзи Христос, който дава хляба, е по-стар от онзи, който дава виното, или обратно. С други думи, хлябът е минало в мига, когато виното е бъдеще. Така е и с посоките на света. Тоест на иконата с причастието е нарисувано времето.

— А къде тука сте вие, господин капитан?

— Аз съм винаги помежду. Помежду двамата Христос, между Изтока и Запада, между хляба и виното, или, ако щеш, между миналото и бъдещето. И тук искам да остана. Което не съумя моят покоен баща. Той и не беше никакъв войник. Беше музикант и мислеше само в паузите. Не знаеше, че животът зависи от неприятеля, а не от приятеля.

— Ами да, вие сърбите внимавате повече за неприятелите, отколкото за приятелите. Чест и почитания, господин капитан. Чува се, че на противната, на френската страна е поручик Софроний Опуйич. Един от видните Опуйич от Триест. Пазете се от него. И той, казват, прилича на баща си. Бърз бил като зъб. За всеки случай поставете някого с пушка, увит в одеяло, между два коня. Пък нека го издебне.

— Той не е никакъв виден Опуйич. Той пишка още в татковата си сянка — намеси се един от офицерите.

— Във всеки случай е чудак. Преди няколко дни намина тук, в дюкяна.

— Какво казваш, дявол те взел? Възможно ли е? — намеси се един от офицерите.

— Честен кръст, намина, и то с необикновена поръка. А вас, господин капитан Тенецки, спомена по име. Казва, че неговият баща се знаел с вашия баща.

— Намерил си чувалът кръпка — отсече капитан Тенецки . — Баща е важно да имаш само веднъж в живота. Знае се кога. После не ти трябва. А що се отнася до поручик Опуйич, аз знаех добре сестра ми Йована, но сега вече не я познавам.

— Какво да се прави, mein Herr, няма как, хората виждат дявола, а дяволът — Бога.