Г. Зотов - Еликсир в Ада

Барманът се втурна към масата толкова чевръсто, че без малко не събори сервитьора по пътя си. Докато гледаше от другия край на залата, че началникът му разговаря прекалено любезно с двама странни непознати, вече се бе досетил, че това не са обикновени хора.

— Вили, разкажи на тези господа всичко, което знаеш за Хензел — разпореди се строго оберкелнерът. А пък аз с ваше позволение ще се оттегля. Нали разбирате — в момента имам страшно много работа. Висоцки може да се обиди, че не му отделям достатъчно внимание. Звездите са си звезди дори и в Ада.

Калашников махна с ръка и оберкелнерът моментално изчезна.

— Казват, че сте контактували с Хензел доста дълго. — В немигащите очи на вампира проблесна слабо пламъче. — Интересува ни поведението му през последния месец.

Барманът усети, че по челото му избиват бели капчици ледена гной. Нещата се оказаха много по-лоши, отколкото си мислеше. Тези двама души бяха от Ведомството. Ако разговорът не тръгнеше в правилната посока, за такива типове не беше никакъв проблем да сменят жестокото ти наказание с още по-лошо.

На ресторантската естрада, оголил кучешките си зъби в усмивка, се появи едно лустросано конферансие.

— А сега, уважаеми посетители, следва изпълнението на един човек, когото вие дълго чакахте. Моля за вашите аплодисменти за заслужилия артист на Града, председател на районния Съюз на трезвениците и шеф на местната общност за борба с тютюнопушенето, нашия почетен гост Владимир (последва пауза от две секунди) Висоцки!

На украсения с балони подиум се появи мъж на около четирийсет години, стиснал китара в ръце. Волевото му лице сякаш беше изсечено от камък. Той извика нещо с дрезгавия си глас, но никой не чу думите му, защото бурните аплодисменти ги заглушиха.

Барманът Вили се опита да се усмихне, демонстрирайки дружелюбие с целия си вид.

— Искате ли да ви донеса нещо за пиене? Не се притеснявайте, веднага се връщам.

— Ако искахме да пием нещо, със сигурност нямаше да дойдем в бара във вампирския квартал. — Калашников започна да губи търпение. — Имаш ли какво да ни кажеш за Хензел или искаш да се разходиш до Управлението и да си поговорим там?

От сцената се разнесе дрезгавото:

— Сън сънувах за ковчег във моята квартира, а на погребението ми пристигнаха вампири…

Калашников повиши глас и продължи:

— Във вашия бар сервират свободно сушена кръв. Известно ли ти е, че това е забранено? Ако ни дойдеш на гости, мисля, че ще ти хареса.

Вампирът се съмняваше, че е така, и това пролича по разтрепераната му брадичка.

— Моля да ме извините, казах го просто от гостоприемство… Да, имам какво да ви разкажа. Не дойдох сам във Ведомството просто защото не предполагах, че това е толкова важно…

— Или защото вампирите ни наричат тъпи копои, а строгата корпоративна етика не им позволява да се издават взаимно — парира го Алексей.

Лицето на бармана придоби такъв оттенък, сякаш само след миг щеше да припадне. Малинин побутна кървавия коктейл към него и вампирът го погълна на един дъх.

— Не… аз не… ваше… аз не… — Макар че си възвърна способността да говори, речта му все още беше доста нечленоразделна. Наложи се да прибягнат до последния останал коктейл. След като погълна и него, барманът се разприказва неудържимо, сякаш някой бе натиснал някакво копче във вътрешността му.

— Да-да-да-да. Общо взето, положението е следното, аха. Някъде преди около две седмици Хензел се отби по стар навик тук след работа. Обикновено винаги се държеше по един и същ начин — напоркваше се сам до безобразие и изпълзяваше към къщи. Само че, когато този път се появи, беше необичайно бодър и весел. До този момент никога не го бях виждал такъв. Не седна край бара, а на VIP-масата и изпи три от най-скъпите коктейли. А пък аз го гледах и се чудех откъде ли това момче е докопало пари. Да не би граф Дракула внезапно да е повишил заплатите на всички? А пък той веднага се напи от тези коктейли и продължи да седи, да се поклаща и да се хили до ушите. Забеляза ме и ми махна с ръка да отида при него. Но аз не можех да зарежа клиентите и направих жест той да дойде при мен. Хензел дойде, качи се на стола и поръча още един коктейл за себе си и един за мен. Попитах го защо е толкова щастлив? И тогава той ми каза…

Вампирът се приближи плътно до самото ухо на Калашников и думите му потънаха в шума от поредните аплодисменти за Висоцки.

23 часа и 49 минути