Г. Зотов - Еликсир в Ада

Той натисна педала на велосипеда и се усмихна замечтано, спомняйки си физиономията на Калашников.

12:00 часа

Въпреки плановете си Алексей и Малинин отидоха във вампирския квартал едва по обяд. Както установи Калашников, след като пристигнаха, моментът се оказа крайно неподходящ. Улиците бяха пусти, а вятърът гонеше парчета вестници по тротоарите. Денем вампирите спяха като заклани и работеха единствено дневните барове, в които уморените от тежката работа през нощта богати върколаци сваляха стреса си с коктейли от сушена кръв.

— Жалко, но май ще ни се наложи да събудим някои хора — отбеляза Малинин, запали цигара и моментално се закашля от силния черен тютюн, който дереше гърлото му.

— Виж ти, ама че добричък си станал — отвърна му злобно Калашников, разтърквайки с юмруци клепачите си, които упорито се затваряха. — Само че тази сутрин не ти дожаля да ме събудиш!

— Че вие и без това не спяхте, вашброде? — учуди се Малинин. — Защо да не станете?

Те пристигнаха в жилището на Менделеев съвсем навреме, но по-скоро от гледна точка на бързината, отколкото на ползата. Там не откриха нищо ново — на масата се търкаляха съборени колби и счупени мензури, а върху блестящия от паркетина под имаше пепел и обгорели парчета от нокти, които се виждаха само под увеличително стъкло. Беше им необходим само един час, за да установят, че великият химик е бил ликвидиран в момента, в който се е доближи до прозореца. В жилището му не бяха открити никакви следи от взлом, отпечатъци от пръсти и каквото и да било друго, което би могло да свидетелства за тайното проникване на външен човек в дома му.

Мненията по въпроса как килърът е успял да извърши убийството напълно се разминаваха. Краузе се изказа в полза на водния пистолет. Калашников не издържа и направи германеца за смях пред всички. Как можа да изтърси тази глупост за водния пистолет! Някой виждал ли е в живота си водни пистолети, който не текат? А пък ако от пластмасовата цев беше капнала дори и една капчица, убиецът моментално щеше да последва жертвата си.

Но най-гадното в среднощното убийство беше това, че шефът явно започна да подозира някого от тях. А още по-гадното бе, че той имаше известно право. В този случай проблемът не беше в поредното убийство на градската знаменитост от маниака. Естествено, никой не оспорваше факта, че Менделеев беше световноизвестна личност. Но все пак не чак дотам! За зулусите например името му беше абсолютно непознато, за разлика от това на Мерилин Монро, тъй като видеокасетите с цицорестата блондинка се гледаха дори и в Африка. И в крайна сметка шефът беше обладан от идеята, че убиецът е ликвидирал Дмитрий Иванович, след като е бил предупреден от някоя „къртица“ от Управлението, тъй като ученият беше само на стъпка от окончателното разгадаване на състава на веществото. Алексей изобщо не се шокира от предположението за съществуването на „къртица“, защото те се намираха в Ада, а както е известно, тук се озоваваха хора с крайно специфични морални принципи. Но това, че шефът започна да ги посвещава в мислите си крайно пестеливо, никак не му харесваше. Макар че той имаше известно право. Защото, честно казано, „къртица“ можеше да е всеки от тях. Да речем, Малинин. Че защо не?

Калашников погледна напрегнато към Малинин и моментално се отказа от мисълта, която го разтревожи. Изплезил език, унтерофицерът се бе вторачил с детинско любопитство в жълтата лъскава лимузина с въртяща се на покрива фигура на мъж от чисто злато, облечен със сако и с вдигната нагоре ръка, която бавно се показа от завоя. В Града с такива елегантни коли, които обикновено се изработваха по поръчка, се возеха новопристигналите VIP-персони. Върху персоналния номер на колата със зелени букви беше написано: „Сапармурат Ниязов“. Човекът в колата — чернокос мъж с подпухнало лице, облечен с риза с къси ръкави и със завързана набързо вратовръзка, гледаше с почуда улиците на вампирския град, сякаш не вярваше на онова, което му се бе случило. И от време на време вадеше иззад ухото си изсъхнали листа на цветя.

— Вашброде, тоя пък кой е? — поинтересува се Малинин, докато изпращаше колата с поглед.

— Ако се съди по името му, сигурно е някакъв татарин — отвърна му с безразличие Калашников. Свърши ли? И без това си имаме достатъчно работа, за да те чакам да стоиш и да зяпаш наоколо.

— А защо прави такъв боклук? — не преставаш® Малинин, смачквайки с ботуш едно паднало листо. Розата веднага се размаза по асфалта като масло.