Г. Зотов - Еликсир в Ада

Тринайсетият, чиято съдба Главният съд не можа да определи, беше поставен на специален режим. Отредиха му самостоятелна територия между Рая и Ада, която се охраняваше както от слуги на шефа, така и от ангели. Много хора не бяха съгласни с това решение. Някои смятаха, че наказанието е твърде сурово, тъй като хора, които бяха избивали милиони, най-спокойно обслужваха закусвалните в Града или работеха като санитарни техници. А той, който бе погубил само един човек, в течение на хиляда години се смяташе за най-големия престъпник на Земята. Други смятаха, че за Тринайсетия не може да има прошка заради онова, което е извършил на Земята, както и че не съществува толкова жестоко наказание, на което би могъл да бъде подложен.

Алексей свали ръка, в която държеше посланието, усещайки неприятни тръпки в пръстите. Тревогата му се смени с досада. И защо се развълнува чак толкова? Все пак Сталин не беше ново издание на пророчицата Ванга и откъде би могъл да знае за Тринайсетия? Старецът първо отказа да отговаря на въпросите им, сетне избяга посред нощ от затвора и след това изведнъж изпрати бележка, адресирана до него. Това изглеждаше подозрително. Но както обичаха да се изразяват съветските бюрократи, които през 1937 година наводниха Града, „постъпил е сигнал и той трябва да бъде проверен“. Пък и познатият му от отдела за графологични експертизи по негова молба изследва парчето хартия и потвърди, че почеркът наистина е на Сталин.

Името на несъстоялия се апостол Юда Искариотски, който завинаги бе опорочил числото тринайсет до такава степен, че в испанските хотели например нямаше стаи с такъв номер, а имаше „12А“ и след това веднага следваше „14А“, се бе превърнало в нарицателен символ за предателство. Той се намираше в единична килия, ако луксозната хотелска стая можеше да се нарече така. Контактите на външни хора с него бяха максимално ограничени и ако някой искаше да проведе лична среща, трябваше да получи съгласието на двете страни — на Ада и на Небесната канцелария. И едва когато човек стиснеше в ръце пергамента с двата печата, можеше спокойно да потропа с крак по вратата на сградата, в която държаха Юда.

Калашников предчувстваше, че шефът няма да хареса идеята му дори само заради това, че трябваше да се обади в Небесната канцелария, за да получи съгласието й. Но нямаше друг избор.

И това не беше всичко. Докато чакаше писменото разрешение да се срещне с Тринайсетия — разбира се, ако шефът не отхвърлеше веднага идеята му — Калашников смяташе отново да посети вампирския квартал, за да се опита да открие поне някакви следи от Хензел. Едва ли убиецът поддържаше контакти с онзи носфератус само заради възможността да си купува пресни рози с връзки. Може би вампирът беше свързващо звено между Поръчителя и килъра, като доставяше веществото на последния и му съобщаваше имената на следващите жертви.

Той смачка листа и отново се замисли за Сталин. Когато посети вожда на народите в килията му, за съжаление забрави един интересен факт от биографията му… Всички знаеха, че сипаничавият дядо беше изпратил половината държава да рине снега в Сибир, но малко хора бяха чували, че в младежките си години той беше търкал скамейката в семинарията, мечтаейки да стане свещеник. Нямаше да е зле да проучи дали в Града не се подвизаваха хора, които бяха посещавали семинарията заедно със Сталин, за да си поговори с тях дали Йосиф Висарионович не е водил в коридорите й загадъчни разговори за Юда и за веществото. На този етап в съответствие със заповедта на шефа служителите на Ведомството разпитваха някои бивши свещеници дали някой от тях през свободното си време би могъл да приготви светена вода и освен това проверяваха професионалните убийци с най-новия детектор на лъжата.

Калашников дори изпита срам, че не се е сетил за това толкова просто решение, макар че отговорът направо беше пред очите му. Явно вече беше изкукуригал напълно. Че какво друго би могло да изгаря грешниците в Ада, сякаш върху тях се е стоварила лава от вулкана Везувий? Разбира се, че това беше веществото, което представляваше натурална светена вода! А ако се съдеше по реакцията на Сталин, той се бе досетил за това още в първия момент. Точно така, поне по този въпрос явно е имал полза от семинарията. Независимо дали дядото лъжеше или не, той задължително трябваше да установи контакт с Юда, ако успееше да измисли как да поднесе идеята на шефа, без това да го ядоса. И Калашников реши, че веднага след като приключи работата си в архива и във вампирския квартал, ще се отбие при шефа.