Г. Зотов - Еликсир в Ада

Двамата с момчето пропуснаха този момент. Когато копоите започнаха разследването, не биваше да се церемонят с тях, а методично да ги унищожават един след друг. Само като си помислеше, че до този момент всичко вървеше по мед и масло и — на ти сега! — в последната секунда удариха на камък. А втори такъв шанс нямаше да му падне никога повече. Господи, как го болеше главата и не можеше да разсъждава. И той реши да кипне вода в чайника, за да се поразсее.

Чудовищно силният черен чай без захар, който отец Андрей се научи да приготвя в Афганистан, където не спяха по цели денонощия, когато изпълняваха задачи, му подейства ободряващо. Какво друго му оставаше да направи? Трябваше да седи и да чака. Хензел изчезна, а той нямаше никаква друга възможност да се свърже с отвъдния свят. Естествено, можеше да изпрати в командировка в Ада всеки от преданите му членове на Клуба, но изобщо не беше сигурно, че щеше да успее да установи спиритична връзка с посланика. А освен това смъртта на втори член на „Рай сега“ задължително щеше да привлече вниманието на пресата.

Той се зачуди с какво да се заеме, за да убие времето, докато чакаше. Можеше по стар войнишки навик да отиде отново в мазето, където в едно кътче си бе оборудвал място за тренировки. Сигурно щеше да постъпи точно така, но първо щеше да извърши традиционния си обход и да надникне в заключената стая. От кухнята отец Андрей отиде в кабинета и извади от чекмеджето на бюрото приготвената предварително спринцовка и седем ампули. Мъжът в черно носеше ключа от стаята на тънка верижка на врата си и не сваляше тази „огърлица“ дори когато спеше.

В стаята не се чуваше никакъв звук. Той постоя около минута, ослушвайки се. Вратата изщрака хищно с ключалката си, а отвътре се разнесе равномерно дишане, прекъсвано от трескаво хлипане. Значи спяха и това беше добре. Но още една инжекция нямаше да е излишна. Те трябваше да кротуват. Макар че къщата беше в покрайнините, все пак това беше село, а не град и воплите в нощната тишина се чуваха на два километра. Преди един час например край гората някой виеше толкова силно, че направо тръпки го побиха… Явно вълците бяха станали страшно нагли и вече се промъкваха чак до къщите.

Той натисна пластмасовия контакт на стената и светна. Обитателите на стаята лежаха около една странна островърха конструкция, която представляваше костен олтар, в чиято основа беше натрупана пръст от гробовете им. „Пирамида за душите“ — така се наричаше тя в Книгата и позволяваше на потоците от астрална енергия да придвижват жертвите от Ада на нужния адрес. Двамата с момчето доста обикаляха из целия свят, за да сглобят тази „стръв“. Оказа се, че е най-трудно да намерят пръст от гроба на Хитлер, та им се наложи буквално да лазят и да изследват милиметър по милиметър цялото пространство пред канцеларията на Райха, стряскайки туристите. Както и на чудовището Франкенщайн, заради което пък трябваше да дълбаят с чугунен лом замръзналата земя в арктически студ. А заради седмата кандидатура дори им се наложи да проникнат нелегално в Ирак, където имаше стълкновения между американците и местните бойци, но какво друго им оставаше, при положение че първоначалният библейски Рай се намираше точно между реките на древна Месопотамия. Той дори не обърна внимание на бойните действия, тъй като тази ситуация не беше нова за него, но момчето трепереше от страх, докато прекопаваше трескаво сухата почва в пустинята на фона на отблясъците от американските осветяващи ракети.

Спомни си в какъв шок изпадна, когато в стаята най-неочаквано се появи Хензел. Веднага грабна лопатата и едва не го цапардоса по главата. Оказа се, че нещата са напълно обясними и просто гробът на чешкия носфератус се намираше в същото трансилванско гробище, където бе намерил последния си приют и граф Дракула. През безбройните години частиците пръст се бяха смесили с праха на хиляди мъртъвци, превърнали се в едно цяло. Би трябвало да допусне, че от Ада в жилището му би могъл да пристигне цял батальон всевъзможни вампири от същото гробище. Но за щастие тях нямаше кой да ги почерпи с еликсир.

Телата на гостите бяха омотани с чаршафи, а за по-сигурно той беше закопчал ръцете и краката им с пластмасови белезници. Естествено, в това леговище се носеше крайно неприятна миризма, но какво да се прави, като помещението беше малко, а вътре бяха натъпкани шестима души. Кой щеше да е пръв? Трябваше да започне от жените, както изискваха правилата на етикета. Отец Андрей се надвеси над Мерилин Монро и заби сръчно инжекцията в белоснежната й кожа. Кинозвездата беше най-буйният участник в групата. Насън ту непрекъснато ридаеше, ту викаше някого, а понякога плачеше с жален детински плач, който приличаше на натрапчиво мяукане. Инжектираше Франкенщайн и Дракула, като забиваше иглата точно в средата на сърцата им, защото дори след като се преместиха от Ада на Земята, те продължаваха да си бъдат трупове (или поне Франкенщайн — със сигурност). Очакваше основният проблем да дойде от тези двама души, както и от китайския каратист. Затова тримата редовно получаваха по една конска доза успокоително. Той никога не се замисляше какво щеше да стане, с тези хора по-късно, когато в стаята се озовеше седмата жертва. Но какво значение имаше, при положение че никой не ги чакаше никъде, защото те и без това си бяха мъртви.