Г. Зотов - Еликсир в Ада

Обзет от нетърпение, той поне пет пъти набра номера на мобифона на килъра, но абонатът не отговаряше. Къде ли се намираше в момента? Не беше изключено да са се разминали по пътя и убиецът вече да проучваше подстъпите към дома на последната жертва. Оставаше му само да се надява, че шефът окончателно си е скъсал нервите от врясъците на „добрата си позната“ и след като се е убедил, че Калашников е изчезнал, е избягал от жилището й. За да не предизвиква любопитството на съседите, босът отиде там с едно ръждясало волво, но убиецът също не беше вчерашен и щеше да провери номера на автомобила в лаптопа си и да види, че той се води на Ведомството. Алексей изключи предварително мобилния си телефон, та да не би шефът да започне да му звъни в най-неподходящия момент. Така, а какво е това, което стърчи в дъното на шкафа, в най-отдалечения му ъгъл?

Калашников завря ръка чак до рамото си, кихна два пъти от прахоляка и измъкна дебел плик. Аха-а-а… Пликът май не беше залепен. Калашников изсипа съдържанието му и на масата, шумолейки, започнаха да падат изрезки от Градските вестници с неговата физиономия. Килърът не бе пропуснал и нито една статия със заглавие за Ангела на смъртта. На най-голямата снимка, която някакъв папарак бе заснел във вампирския квартал, очите на Калашников, както и лицето на последната жертва бяха зачеркнати с флумастер. Алексей не се сдържа и скъса прегънатата вестникарска хартия, като си помисли: „Не бързай толкова, скъпи мой. Тепърва ще видим кой кого ще зачеркне.“

Калашников излезе от спалнята и надникна в тоалетната, но там нямаше нищо интересно, освен спуканото течащо казанче. В дома на убиеца нямаше и никакви супероръжия. Оставаше му да огледа кухнята и вече можеше да се обади в кантората. Нещата, които намери, бяха предостатъчни, за да тикне в деветия кръг с вечните мразове собственика на това жилище. Реши да види какво има в кухнята. Хладилник „Ока“ — този модел обикновено го даваха на бивши съветски интелигенти, за да се мъчат с ремонта му, както и приживе… Макар понякога да правеха изключения и подобно „щастие“ да се падаше и на други.

Внезапно някой сграбчи здраво Калашников за врата. Той се опита инстинктивно да се отскубне, но не успя, защото някакво стоплено от стискане стъкло се забоде болезнено в кожата му.

— Не се дърпай, моля те — каза любезно приятният баритон. — Ръката ми няма да те удържи и без да искам ще излея еликсира във врата ти. Мисля, че едва ли си заинтересован от такъв развой на събитията. Извинявай, но ти твърде дълго пътува насам и краката ми вече изтръпнаха, докато се криех зад вратата на кухнята. Пет пъти ме търси по мобифона и знаеш ли, само някой последен глупак не би се досетил, че всеки момент ще се появиш.

— И ти реши да се скриеш в кухнята, за да ме изненадаш с появата си, така ли? — подсвирна Калашников, преценявайки дали да удари човека зад гърба си с глава в носа. — Сигурно четеш твърде много кримки с меки корици? Направо не мога да те позная, толкова предсказуемо е всичко.

— Но за сметка на това е много ефектно! — заяви обидено невидимият събеседник. — Както и да е, много добре разбираш в какво положение си изпаднал. Можеш да се обърнеш, само че те моля за твое добро да не правиш прекалено резки движения.

Проклинайки се за глупавата си самоувереност, Алексей се обърна плавно, както го помолиха, и извърши движението като на забавен каданс. Връхчето на стъклената ампулка, която явно беше пълна с веществото, продължаваше все така неприятно да пробожда врата му. Беше достатъчно само малко да я наклонят и щабскапитанът щеше да излети от Града в неизвестна посока. Всъщност, както му стана ясно преди време, посоката не беше съвсем неизвестна и може би нямаше да отиде в НЕБИТИЕТО, но все още му беше рано да бърза дори и за там.

Погледите им се срещнаха.

— Здравей — усмихна се мило убиецът, без да вдига ампулата от врата на госта си.

— И ти да си жив и здрав — отвърна със същото равнодушие Калашников.

Навън се разнесе характерно съскане — пигмеите бяха започнали да гасят лампите.

22 часа и 47 минути

След като не успя да открие подлеца Хензел в близките крайпътни канавки, тъй като изпитваше тайната надежда, че вампирът се търкаля точно там, както се полагаше на един пиян, мъжът в черно за пръв път съжали, че избърза да направи момчето куриер. Не, той постъпи правилно, друг беше въпросът, че Хензел не схвана цялата отговорност на момента и се разкисна като есенна зелка в бидон. Този глупак избяга позорно и това обстоятелство можеше да му създаде дребни проблеми — трабъл, както се изразяваше покойното момче. Естествено, този неприятен факт подсили напрежението на отец Андрей, макар че той и без това вече се тресеше заради загадъчното изчезване на Свръзката. А както сочеше ситуацията, Изпълнителят също кой знае защо се бавеше с последната кандидатура и червеният молив се търкаляше непотребен на масата, а седмото име в списъка си оставаше недокоснато.