Г. Зотов - Еликсир в Ада

Неизвестността го измъчваше. Какво ли ставаше в момента в онзи… как го нарече офицерчето… в онзи Град? Дали човекът, който бе открил Книгата, продължаваше да следва пътя си, или вече бяха успели да го спрат? Той часове наред гледаше телевизора. Огромният екран с течни кристали на домашното кино предаваше всички канали както в Ада, така и в Рая, но естествено Юда търсеше единствено новините, които го интересуваха. Трудно бе да се опише какво изпита, когато в сутрешната емисия чу за убийството на легендарния вампир Дракула. Неговият час щеше да удари скоро. Вече само една-единствена жертва делеше всички от събитията, описани в Книгата. И макар че ПРОРОЧЕСТВОТО нямаше да се сбъдне веднага, а едва шест дни след като положеха на Олтара трупа на последната жена, най-важното бе, че събитията вече нямаше как да бъдат спрени, колкото шефът и Гласът да искаха това.

На масата безшумно се материализира от въздуха обедът, който си бе поръчал още вчера. Той се състоеше от таитянска супа том кха кхай с кокосово мляко и скариди, от варено броколи с гъбен сос и от пресен сок от ягоди. В менюто нямаше нищо мазно и нищо, което би могло да развали спортната му фигура. В миналото Тринайсетият нарочно си поръчваше екзотични блюда като печено на шиш агънце сукалче, надявайки се, че по този начин ще вбеси стражите си, все едно им казваше: „Вижте как Юда ще разкъса на парчета пред очите ви божия агнец.“ Но след това заряза тази идея, тъй като по всичко личеше, че никой не го наблюдаваше, че в бялата стая не бяха монтирани никакви скрити камери и че на охраната изобщо не й пука какво прави затворникът в свободното си време.

Той поднесе бавно лъжицата към устата си и примижа от удоволствие, тъй като усети на езика си тръпчивия вкус на кокос и игличките на лютия пипер.

От черните тонколони на телевизора се разнесе енергична музика с удари на барабани.

— В ефира отново е „Хел NN“ — най-добрият новинарски канал в Града — обяви водещият със силен акцент. — Прекъсваме предаването, за да направим важно съобщение. С „Хел NN“ научавате всичко първи. Останете с нас и след кратките реклами ще станете свидетели на нещо, което никога не сте виждали.

Тринайсетият извади лъжицата от устата си и се приведе към екрана, предвкусвайки десерта…

малко по-рано, 20 часа и 20 минути

Слънцето клонеше към залез, когато трийсетгодишният монах Ираклий Мигратиони се върна в стаичката си в хотелчето, чийто собственик беше един мустакат дебел турчин. Тя беше обзаведена само с тясно продънено легло, в което върлуваше цял батальон кръвожадни дървеници. Но монахът нямаше пари за друго.

Случи се. Неслучайно той прекара по Светите места шест изтощителни години, ровейки се от сутрин до вечер из дупките на Маслиновата горичка и вдишвайки горчивия прахоляк. Доказателството най-сетне беше намерено. След като съпостави древните източници и откъслечните свидетелства и пергаменти на старите летописци, които проучи в библиотеките на Константинопол и Дамаск, монахът вече беше убеден, че това място може да се намира единствено там. Съществуването на този гроб веднъж завинаги щеше да докаже на скептиците, че трагедията на Голгота, която се бе разиграла в Йерусалим преди почти две хиляди години, е истина и нищо друго. Всички, които дойдоха заедно с него от Тифлис и в началото също бяха изпълнени с радостни надежди, го напуснаха изморени от разкопките под палещото слънце, от непрекъснатото обезкуражаване и от твърдите питки. И само той не позволи да се разколебае. И в крайна сметка трудът му беше възнаграден. Но нима той се съмняваше, че ще стане така?

Брат Ираклий си спомни как неговият духовен наставник — шефът на семинарията отец Дионисий, в началото категорично отказваше да благослови доброто му дело. Той се възмути и въстана срещу ИМЕТО, което чу. Но Ираклий очакваше това и часове наред убеждаваше разгневения си наставник в кабинета му, докато не смекчи сърцето му. Ако монахът намереше гроба на Юда, дори и заклетите атеисти нямаше да посмеят да се усъмнят, че историята на Спасителя не е приказка, а реалност. И макар това да беше ирония на съдбата, точно онзи, който ГО бе предал на римляните, щеше да помогне за тържеството на справедливостта, побеждавайки духа на съмненията.

Той прекара толкова години, разравяйки упорито напуканата от слънчевите лъчи земя. Екслибрисът върху подвързията от щавена кожа ясно показваше кой точно е авторът на тази Книга. Дори не можеше да преброи колко места бе прекопал на Маслиновата горичка и колко глинени парчета от амфори и медни монети бе намерил. Но сега разбираше, че идеята да търси гроба на Юда на мястото, което посочваха най-първите източници, беше грешка, тъй като, макар че апостолите никога не бяха знаели точното му местонахождение, никой от тях не е искал този гроб да бъде открит. Едва след като по пътя на сложни изчисления започна да търси откъм Гетсиманската градина, късметът го споходи. Жалко, че всичките му спътници го напуснаха и нямаше с кого да сподели радостта си.