Г. Зотов - Еликсир в Ада

Момчетата сграбчиха охранителя за краката и го помъкнаха навън. Калашников изчака и последния човек да излезе и се обърна към присъстващите. Но не успя да изрече нито дума.

— Бих искал да зная какво става тук? — разнесе се глас, който заекваше от ярост.

На вратата се появи добре познатата на всички фигура с рога на козел.

12 часа и 51 минути

Мъжът в черно се поклащаше, почти изпаднал в транс, и повтори буква по буква името на Свръзката, движейки ръка над вибриращата чиния. Очите му бяха забелени до такава степен, че ирисите им изобщо не се виждаха, а брадичката му трепереше. Напуканите му устни мърдаха, без да издават звук. Чинията глухо звънна. Нищо… Отново не постигна нищо. Той започна да подозира, че със Свръзката се е случило нещо лошо. Способностите, които откри в себе си след взрива, бяха ограничени и човекът в черно можеше да установи спиритичен сеанс само с отделни личности от отвъдния свят. Ако не беше така, щеше да има прекрасната възможност да си контактува директно с Изпълнителя… Но когато мъжът в черно многократно се опита да се настрои на неговата вълна, усещаше само леки пробождания като от ток и нищо повече.

Връзката с мъртвите не зависеше единствено от медиума, а и от състоянието на душата на покойника. Някои охотно влизаха в контакт, например любимецът на всички медиуми — френският император Наполеон Първи, но на други мозъкът им сякаш беше зазидан с тухлена стена и колкото и да се мъчеха, не можеха да проникнат дори и в една молекула от разума му. Разбира се, контактът щеше да е по-добър, ако разполагаше със „сувенир“, тоест с частица от онзи, с когото се опитваш да се свържеш, защото духът на покойника задължително щеше да се устреми към „собствената си миризма“. Веднага щом облажената с хиляда долара възрастна прислужница, треперейки от страх, му донесе два косъма от една близка роднина на Андропов, контактът му със Свръзката стана толкова ясен, сякаш си говореха по телефона.

Отново не последва нищо. Нямаше никакъв отклик. Какво ли би могло да се е случило, при положение че вече цял час се опитваше да се свърже с душата на Андропов, но се натъкваше на някаква гъста субстанция — на непрогледен мрак, от който не долиташе нито дума, а отчаяните му викове потъваха в него като в блато? Тази сутрин с удоволствие зачеркна с червен молив следващото име в списъка и си помисли, че остават броени часове, за да постигне дългоочакваната цел, а сега — ето на!

Днес двамата със Свръзката трябваше да обсъдят как да постъпят с Изпълнителя. Мъжът в черно продължаваше да се възхищава от професионализма на килъра, но нямаше откъде да вземе един милион златни монети, за да му плати за труда. В качеството на основно платежно средство в Ада от средновековието насам бяха възприети старинните испански дублони, с помощта на които дяволът съблазняваше душите, както смяташе инквизицията, и това увеличаваше няколко пъти стойността на всяка монета. Пък и колко куриери щяха да са му необходими, за да изпрати такава камара пари? За щастие на този етап Изпълнителят изобщо не подозираше, че могат да не му платят. Само че не се знаеше какво щеше да направи, когато разбере, че неговият касиер има сериозни проблеми. Но беше абсолютно сигурно, че човекът нямаше да се зарадва на това.

Синята чиния от саксонски порцелан жално иззвъня и мъжът в черно машинално я удари с ръка. Усещането му за транс, в който съзнанието му бе изпаднало, постепенно започна да го напуска. И изчезна. Добре де, след малко щеше да се опита отново, може би нещо се случваше със самия него и той не можеше да се съсредоточи правилно. Естествено, че при такова напрежение нервите му се късаха. Трябваше да се успокои, да поспи един час и да опита отново. Защото тя изпълняваше ролята на антена или на обикновено радио и понякога се натъкваше на смущения, когато се опитваше да я настрои на нужната вълна.

А. сега щеше да слезе в мазето, за да разбере какво става с Хензел. През последното денонощие момчето май че съвсем се вкисна — седеше тъжно, наливаше се непрекъснато с водка и се блещеше срещу телевизора. Вампирът не прояви интерес към свинската кръв, която му донесе от пазара, макар че би трябвало да й се зарадва като хлапе на сладолед, и червената течност се съсирваше в тубата. Явно му беше писнало да седи в мазето.

Той си облече леко яке, излезе навън и моментално се натъкна на човек, когото точно в този момент никак не му се искаше да види. Лицето му помръкна и придоби скръбно изражение.