Г. Зотов - Еликсир в Ада

За да скрие усмивката си, Ван Ли се наведе и се престори, че разглежда съсредоточено остатъците от пепелта. А под насмешливия поглед на Калашников Малинин кротичко се зарадва, че вече е мъртъв и че се намира в Ада. Защото, ако тази сцена се случваше на Земята, в същия момент трябваше да отиде в тоалетната и да се застреля.

— Дори нещо повече, мъдри мой приятелю — не се сдържа китаецът в желанието си да доунищожи Малинин. — Ние тук не ходим голи, нали? Хората пристигат в Града с дрехите, с които са ги погребали. Разбира се, по-голямата част от вещите се появяват в Ада благодарение на хората от моята националност, тъй като китайците са най-много в света и съответно най-голям брой от тях умират. Колкото по-голяма става продължителността на живота в Китай, толкова по-силно ще се усеща дефицитът на стоки в Града. Може би точно по тази причина през последните години всички големи епидемии като САРС или птичи грип се появяват в нашата страна. Просто някои търговци на едро в Града имат спешна нужда да осигурят доставките си.

Малинин беше готов да скочи през прозореца. Калашников стана от пода и се зачуди дали да не цапардоса още веднъж охранителя, защото изкушението му беше огромно.

Алексей много ясно си представи как щастливият му шеф си седи в мазето на Ведомството и очаква новините. Настроението му бързо се промени. Сега вече имаше пълното основание да смята, че начинанието им се провали окончателно, тъй като не остана нито една сламка, за която да се хванат. Андропов изгоря, Хензел изчезна безследно и се оказа, че Краузе не е къртица, а най-обикновен интригант. Но за сметка на това убиецът продължаваше да е на свобода. Дори нещо повече — зловещите думи на Юда, че им остава още съвсем малко, започваха да се сбъдват. Иначе как можеше да си обясни това, че Андропов е погълнал двете ампули с веществото наведнъж, вместо да се опита да избяга?

— Той вече е изпълнил задачата си — каза Ван Ли и Калашников с ужас осъзна, че през цялото време не беше мислил всичко това, а го бе изрекъл на глас. — Явно за целта, която си е поставил, Поръчителят е трябвало да принесе в жертва строго определен брой хора.

— Звучи логично — съгласи се Алексей и разтърка зачервените си очи. — Все повече се убеждавам, че това не са някакви хаотични действия, а мистичен ритуал, чието предназначение все още не знаем. Колко души ще трябва да убие още? Джак Изкормвача е заклал пет жени и е престанал, тъй като е извършвал обреда на „черната меса“ за подмладяване. Някакъв свиневъд от Канада е нахранил прасетата си с петдесет курви, за да си осигури вечен живот. Вариантите са много. Но е очевидно, че убиецът вече няма нужда от доставките на веществото. Струва ми се, че и кандидатурите на хора, които трябва да бъдат превърнати в пепел, вече също не са много, защото, ако се съди по броя на куриерите, изпълнявали ролята на контейнери, светената вода е била отпускана на килъра в малки количества. И най-вероятно той е получавал инструкциите от Андропов… Много е интересно как ще се държи, след като вече остана без това мъдро ръководство?

— Ще изпадне в паника — изсумтя Ван Ли. — Или ще се окопае на дъното. Може би убийството на Дракула е било последно, а може и да не е. Но за да разберем това, трябва да открием самия убиец.

— И как ще намерим тази твар? — Калашников не се сдържа и се изплю на пода. Храчката му се приземи точно до многострадалното тяло на охранителя. — Не виждаш ли в какво положение сме изпаднали? Току-що прекъснах всички нишки, които водеха към килъра. А освен това…

Той замълча. Как можа да забрави това? Когато Малинин нахлу комично в кабинета му, Андропов се разсмя… Той си спомни думите, които генералният секретар изстреля насмешливо в лицето му: „Само ви бива да въртите снимките им по телевизията, ако бях аз, щях да го открия за пет минути.“

Да го открие. Каторжникът от каменоломната, сипаничавият старец със златните пагони на генералисимус. Йосиф Сталин, който се бе скрил из джунглите на Града, беше последната надежда да стигне до убиеца. Макар и да не знаеше името му, Сталин би трябвало да е осведомен кой щеше да е следващият убит. Шефът беше прав, като каза, че трябва да го открият на всяка цена. Но това просто му изхвърча от ума…

Алексей плъзна поглед по служителите от оперативната група.

— Ван Ли, Малинин, Истевас, останете. Моля другите да почакат в коридора, трябва да обсъдим нещо. И, моля ви, измъкнете навън този шопар. Всички митничари трябва да сдадат телефоните си. Новината за смъртта на Андропов не бива да излиза по телевизията. Запомнете, че всеки от вас отговаря с главата си за това. Аз лично ще разкрия кой се е обадил.