Г. Зотов - Еликсир в Ада

След като пресипна и разбра, че никой няма да му се притече на помощ, брат Ираклий се разплака с глас. Скръсти изтръпналите си ръце на гърдите и започна горещо да се моли, крещейки думите, които обикновено трябваше да се изричат шепнешком, с надеждата да изплаши невидимия враг… Молитвата му звучеше все по-тихо и по-тихо и след половин час той потъна в мрака, който тихичко го погълна с нямата си уста. Ираклий припадна.

Когато монахът не се появи на скромната закуска, състояща се от вчерашни питки и зехтин, пъшкайки недоволно, Мустафа отиде лично да събуди кафира 16 16 Неверник (араб.) — Б.пр. , учудвайки се на странното му поведение. Обикновено дервишът никога не закъсняваше, защото закуската влизаше в цената на стаята, а монахът се хранеше много оскъдно, тъй като беше беден. И понякога с тази закуска изкарваше цял ден.

Турчинът мина през маслиновите дръвчета, чиято реколта добавяше около двайсетина златни монети годишно към бюджета му, стигна до паянтовата врата и почука на нея:

— Ей, Ираклий! Какво става с теб, да не те е взел шайтанът? Храната е на масата!

От колибата се разнесе протяжен звук и собственикът разбра, че това е стон. Изби вратата, която се разхвърча на трески, и се озова насред стаята. Гледката го накара да отстъпи назад, да размаха ръце и да се развика с всички сили, призовавайки на помощ всемогъщия Аллах заедно с верния му архангел Джабраил. Върху пръстения под лежеше бял като луна съсипан старец и отваряше беззвучно напуканите си от непрекъснатото крещене устни, от които течеше кръв.

— Мустафа, ти ли си? — прошепна старецът и цялото тяло на турчина се разтресе, тъй като разпозна гласа на доскорошния си квартирант. — Запали свещта, много е тъмно, не виждам нищо.

Към пребледнелия собственик гледаха две очи, покрити с белезникава мътна пелена.

Турчинът не си спомняте как се метна на седлото, как пришпори с боси крака коня, как стигна само за двайсет минути до Ал Кудс и до добре познатата му къща на местния лекар, който още не бе успял да се събуди, и как започна отчаяно да барабани по прозореца му.

— Джавахири, в името на Аллах, стани веднага! Случи се нещастие, страшно нещастие!

Доктор Ал Джавахири не можа да помогне на Ираклий. Монахът получи треска, а състоянието му се влошаваше. Вече не разпознаваше никого около себе си и непрекъснато се опитваше да стане, та затова се наложи да го вържат за леглото. Лекарят пусна кръв на дервиша и след това обясни на разплакания Мустафа, намествайки важно очилата си, за да не възникнат съмнения в неговата компетентност, че брат Ираклий е преживял силно нервно сътресение, вследствие на което е получил „голям кръвоизлив в главата“.

След още един ден пристигнаха представители на грузинската духовна мисия в Йерусалим, за да вземат брат Ираклий и да натоварят безчувственото му тяло на каруцата, в която бяха впрегнати два дорести коня. На монаха му предстоеше дълъг и мъчителен път към родния Тифлис.

С багажа му отпътува и Книгата, опакована грижливо от Мустафа заедно с другите му неща, а монахът щеше да я открие едва когато се свестеше в самотната си килия. Ослепелият Ираклий щеше да успее да я скрие под леглото си. Но в този момент отец Дионисий щеше да е заминал на среща в Петербург и той щеше да е принуден да прошепне думите на изповедта си на онзи, който щеше да се озове до него в последните му мигове на смъртния одър — на семинариста, когото бяха помолили „да наглежда блажения“ и който, ако се съдеше по гласа му, беше почти дете.

— Общо взето, ако се изразим на съвременен език, този човек е получил тежък инсулт — каза Сталин и изтърси пепелта от опушената лула. — Краката му бяха парализирани, не можеше да движи ръцете си. Дори нещо повече — само за десет минути бе ослепял. Хенрих, кълна ти се, на двайсет и пет години този монах изглеждаше по-стар от мен, когато бях на седемдесет! Сега вече можеш да си представиш какво точно е прочел в онази Книга…

Хенрих Мюлер мълчеше, вторачил изпъкналите си очи във вожда на народите. Върху разтворената „Експанзия“ на Юлиан Семьонов тежко капеше самоделен шнапс от наклонената му чаша. Беше изключително трудно да изненадаш с каквото и да било групенфюрера и на този, и на онзи свят. Но Сталин очевидно бе успял да направи това.

— И какво е пишело в тази Книга, Коба? — попита с несвойствен глас Мюлер и моментално се закашля, тъй като се изплаши от онова, което можеше да чуе.

— Ами пишело е следното… — наведе се към него Сталин, но сензацията не прозвуча, защото се разнесе оглушителен грохот и старателно белосаната стена на баварската кухня на Мюлер изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. А от белия облак прах, който се издигна като стълб, се появи онзи, когото точно в този момент вождът на народите изобщо не очакваше да види.