Г. Зотов - Еликсир в Ада

По-нататък тази система се изгради изцяло на комерсиална основа и чрез китайските покойници към Града потекоха реки от уиски, компютърни игри, дрога, убити проститутки, забранени кинокомедии, нелегална литература и фалшиви компактдискове.

Хората от Управлението за наказания се бореха с нарушителите като гладиатори, но силите бяха твърде неравни просто защото китайците бяха страшно много и нямаше как да се проследят всички трупове. Това никога не се изричаше на висок глас, но всички много добре знаеха, че ако ти трябва доза хероин, водка, сушена кръв, момиче или някоя книга самиздат, трябва да отидеш при китайците.

Още от ранно утро кварталът гъмжеше от хора. Те закусваха в нелегалните закусвални, гълтайки прясна юфка. Малинин едва успя да намери място, на което, да паркира колата до тротоара, а оттам трябваше да вървят пеша още двайсетина минути. Когато стигнаха до едно от незабележимите ресторантчета, от което се разнасяше отвратителната миризма на втръсналите им fish and chips, Калашников започна да натиска медния звънец във вид на йероглиф. Три къси позвънявания, четири дълги и едно късо — това беше новата парола за тази седмица.

Вратата се отвори мигновено.

— Ще закусвате ли, господин Калашников? — осведоми се любезно представителният портиер със синя копринена ливрея, избродирана с летящи дракони.

— Аха — потвърди той и прекрачи прага. — Хайде, Ху, приготви ни нещо бързо и вкусно за два златни дублона. Много бързаме.

След петнайсет минути приятелите се наслаждаваха на кисело-лютивата супа в тайната стаичка на ресторанта. От очите им течаха сълзи, устните им изтръпваха, а гърлата им пламтяха, но тя беше безумно вкусна. Малинин буквално облиза чинията си и се зае с унищожаването на пържени оризови макарони със скариди.

Калашников избърса устата си със салфетка и стана.

— Ти постой малко тук, братле. А пък аз ще се отбия при Вонг само за минутка.

Пред кабинета на Вонг стърчеше охранител, скръстил ръце на големия си корем. На вид очевидно принадлежеше към доскорошните членове на триадата — китайската мафия, и е бил убит по време на земните си стълкновения. Точно така си беше, защото на врата на дебелака се виждаше яркочервена линия, която приличаше на следа от удушаване с жица.

— Не може да влизате тук — изсъска дебелакът. — Господин Вонг си почива.

— Нихао 12 12 Здравейте (кит.) — Б.пр. — отвърна с лек поклон Калашников. — Доложи на Вонг, че е дошъл Льоха и че иска да го види. И не ме дръж в коридора, защото той ще се ядоса.

Дебелакът изчезна зад вратата. А когато се върна, вече беше много по-любезен:

— Извинете ме, господине, нов съм — започна да се кланя той, заваляйки руските думи. — Моля, влезте. Господин Вонг много се радва, че ще ви види.

Когато влезе в стаята, Алексей разбра с какво е зает китаецът. Вонг лежеше по корем, покрит криво-ляво с кърпа, а гола млада китайка масажираше гърба му с тънките си пръсти. Собственикът на нелегалния ресторант пъшкаше доволно с притворени очи. Щом чу скърцането на вратата, той извърна глава към нея.

— О, господин щабскапитан, каква чест за моето заведение. Седнете. Какво ще пиете? Не се притеснявайте, току-що ми донесоха френски коняк.

Калашников още усещаше в устата си вкуса на вчерашната топла водка на Малинин. Оказа се, че не е чак толкова лесно да го унищожиш дори и с горещата супа.

— Благодаря ти, Вонг. По-добре ми дай зелен чай, ако може.

След минута китайката, която изостави неохотно Вонг, но така и не си направи труда да се облече, сложи върху масичката от слонова кост до Калашников изящен димящ чайник и порцеланови чаши. Той й благодари, но момичето не му отговори.

— Не й обръщайте внимание — разсмя се Вонг. — Нова е, едва преди три дни се удави в Хонконг. Още не говори руски, от утре тръгва на курсове.

Китаецът седна, омотал ярка хавлиена кърпа около тлъстото си тяло.

— И какво те води при мен? Казаха ми, че си се обадил през нощта и си искал да си поговорим. Извинявай, бях много зает, приемах стока. Върнах се едва преди час. Уморих се и реших да се поотпусна. Искаш ли да повикам масажистка и за теб?

Вонг плесна с ръце, но Калашников завъртя отрицателно глава.

— По-добре следващия път да си поръчам направо две, още повече че ти имаш добър вкус — усмихна се любезно той и отпи от ароматния чай. — Но сега дойдох да свърша една важна работа, така че момичетата ще ги оставим за после. Трябва спешно да обсъдя един въпрос с теб.