Г. Зотов - Еликсир в Ада

Килърът зададе на Хензел откровения въпрос защо изборът падна точно върху него. И след като получи точно толкова откровен отговор, искрено се възхити, че Свръзката умее да мисли логично. Двамата дълго разговаряха, обсъждайки подробностите, а вампирът на няколко пъти се обажда на Свръзката, който му обясняваше тънкостите в предстоящата работа. С Хензел се видяха още четири пъти, преди да постигнат окончателно споразумение, а след един месец той получи имената на първите кандидатури.

Килърът не се интересуваше какви са греховете, заради които Поръчителят иска да ги ликвидира. Който плаща, той поръчва музиката. И бе обзет изцяло от предчувствието за предстоящия лов. Значи някой мразеше Хитлер и Монро до такава степен, че искаше да съсипе съществуването им дори и в Ада, така ли? Няма проблеми. Да отправиш някого в НЕБИТИЕТО е приятно само по себе си, а когато за това ти плащат, е два пъти по-приятно.

Не биваше да избърза толкова с Хензел. Трябваше да помисли къде би могъл да го скрие, но той моментално отхвърли този вариант. Вампирът се набиваше на очи и сред съседите му щяха да се намерят доброжелатели, които да се обадят в Управлението за наказания. Издънката с цветята много го изплаши. Ако копоите бяха успели да накарат Хензел да проговори — а те половин час по-късно вече трополяха по пода в хола на Дракула — цялата верига можеше да се разпадне още в самото начало. Залогът беше много голям и не биваше да рискува.

В тази работа имаше само две главни фигури. Това бяха Поръчителят и самият той. Свръзката ли? Той беше умен, но очевидно не беше гений. Би могъл да се досети, че ще намерят ключа на вампира, само че на него и през ум не му мина, че копоите са в състояние да извършат повторен обиск. Сякаш не вършеха заедно опасна работа, а тихомълком отмъкваха бонбони от разсеян магазинер.

Телевизорът проблясваше в тъмното и показваше зелени бирени запушалки, които се сипеха, описвайки сложни чупливи линии, образуващи симпатичен рисунък. „В свободното си време нашият главен пивовар задължително измисля нещо — обясняваше гласът зад кадър. — А той има страшно много време. И направо се чуди какво да прави, защото ние не си поставяме за цел да създаваме хубава бира. Ние знаем, че тя не е оригинална, но на вас не ви се полага друга. Бира «Ведрачов» — пийте каквото има. Друго няма.“

Килърът пусна покрай ушите си омразната реклама и продължи напрегнато да мисли. Краят наближаваше и трябваше да се подготви за бягството — да събере багажа си, да реши как ще превози златото, след като му изплатят хонорара, и изобщо да не позволи да го заварят неподготвен. Веднага след като отстранеше последната кандидатура, щеше да си разчисти сметките с Копоя, щеше да грабне куфарите си и да хукне към хавайския влак.

Когато откриеха прясната пепел от поредните жертви, вече щеше да бъде далеч. А след две години, когато се порадваше до насита на подземното море, можеше да се позабавлява и с останалия еликсир и да види сметката на онези, които му бяха дошли до гуша, откакто пристигна в Града. Освен Калашников имаше доста такива изроди.

Свръзката му се обади в пет и половина сутринта, когато навсякъде започнаха да палят уличните лампи.

— Имам добра новина. Преди четвърт час пристигна последният куриер. Веднага след като приключа работата си с него, ще се свържа с вас. Трябва да сте готов — чу той гласа, който сякаш звучеше от бъчва. Но това звучене му се стори като сладка музика.

— Прекрасно — отвърна убиецът. — Ще съм готов, когато трябва.

— И още нещо — добави Свръзката. — Имаме още една допълнителна кандидатура, която Поръчителят иска да ви възложи. Ако желаете, ще ви я платят извънредно, но нещо ми подсказва, че ще сте доволен да се справите с нея и безплатно.

Носът го засърбя от любопитство. Разбира се, че нямаше да вземе допълнително пари. Какво значение имаше дали са с един повече или с един по-малко. Един милион златни дублона му бяха предостатъчно или поне достатъчни за определен брой години в хавайския квартал. А когато валутата му свършеше, щеше да измисли нещо друго. За съжаление в този проклет Град нямаше нормални банки, за да държиш парите си в тях, иначе щеше да си направи влог „Вечен“ и да си живее с процентите неограничено време.

Не, банки имаше и те бяха много известни. Същите като онези, които съществуваха на Земята — „СБС-Агро“, „Менатеп“, „Енрон“, „Албания Сървис“. Но от техните услуги се възползваха само неопитни новаци, а останалите вече бяха научили горчивия урок, че ако дадеш спестяванията си в тях срещу огромни проценти, никога няма да си ги получиш обратно. И нямаше никакъв смисъл да се оплакваш.