Г. Зотов - Еликсир в Ада

Малинин зяпна и физиономията му неволно се превърна в точно копие на лицето на Калашников отпреди десетина минути. Но Алексей вече не гледаше към него и продължаваше увлечено да размахва ръката, в която стискаше бележника.

— Та така, братле, през цялото време сме търсили не където трябва. Установих това буквално секунда след като химикът ми каза за формулата на кръвта на плъха. Онзи, който планира и реализира всички убийства в Ада, изобщо не се намира в Града.

Последва още една ефектна пауза. Алексей най-после се сети за Малинин, който направо се бе вдървил, и го дръпна към себе си.

— Той е на Земята.

Калашников не чу отговора. Разнесе се глух пукот като от удар на дърво, Малинин удари рязко главата си в повърхността на облицования с желязо волан и изгуби съзнание.

Алексей не започна да го свестява. Вдигна краката си върху таблото и остана да седи така още около четирийсетина минути, мислейки за нещо. Безполезният вече бележник лежеше върху гърба на Малинин. Калашников не стигна бързо до решението, което взе.

Най-сетне извади мобифона си, включи го и след това погледна в указателя му. Стигна почти веднага до познатото му име от четири букви, което се изписа на дисплея, и натисна зеления бутон.

От другата страна вдигнаха слушалката още след първия сигнал:

— Ало. Здравейте.

— Добър вечер. Търся Вонг.

— Няма го, господине.

— А кога ще се върне?

— Не зная, господине. Не е казал на никого, излезе. Мисля, че след около пет часа ще е тук. Да му предам ли нещо?

— Не, благодаря — отвърна любезно Калашников. — Ще го потърся по-късно.

19 часа и 11 минути

Общо взето, дори изглеждаше странно, че момчето я бе открило. Това стана случайно. Всичко в нашия свят се гради на случайности — и човешките отношения, и щастието, и смъртта, и мъката, и радостта. Днес си никой, а утре печелиш един милион от лотарията, след като вместо ресто в магазина са ти дали билетче.

Бедният селянин, който продал Книгата на момчето срещу смешните двайсет долара, му разказал, че Евангелието се пазело в управлението на КГБ в грузинския град Самтредия в специална заключена стая. Охранителите не знаели какво точно има в бронирания сейф и само се досещали, че това е нещо изключително важно. От Москва вече четирийсет години не идвали никакви инструкции за този обект, а те се боели да им напомнят за него.

През декември 1991 година Съветският съюз изчезнал за една нощ заедно с московските инструкции, но на тях не им се наложило да скучаят, защото две седмици по-късно президентът на Грузия бил свален по време на „банановата“ революция, която вдигнали неговите приятели. Страната затънала в пожари и грабежи. Пияните бойци с петнисти униформи, които нахлули в Самтредия от юг, разгромили и подпалили сградата на КГБ. Охранителите се разбягали накъдето им видят очите, тъй като вече нямало какво да защитават. А бойците измъкнали от огъня сейфа, който взривили с противотанкова граната, тъй като командирът им решил, че в него има пари и скъпоценности.

Те разбили желязната кутия, която изпаднала от вътрешността на сейфа, и видели димящата Книга с кожена подвързия, чиито страници били изпълнени с неразбираеми знаци. Разочарованият командир се изплюл върху обложката, ритнал Книгата и хукна към горящия кабинет на финансовия отдел.

През нощта край овъглените стени на сградата се стекли жителите от близките села, които също се надявали да докопат нещо. Развинтвали дръжките на вратите, товарели столовете в каруците и събирали кутийките с разпилени кламери. А един от тях взел Книгата, която оцеляла по чудо в огъня. И той не знаел защо го направил. Просто си помислил, че е древна, което означавало, че е ценна.

Но се оказало, че в селото никой не проявява интерес към нея. Цели двайсет години Евангелието от Юда си седяло в дървената къщурка на дядото. От време на време той подпирал с Книгата разклатения крак на старата си маса. Мъжът в черно си представи изумлението на момчето, което отишло да посети един отдалечен планински манастир, отседнало да нощува в селската къща и открило много добре запазеното издание на арамейски език, което се мъдрело под масата.

Книгата от дълго време била извадена от сейфа и пергаментовите й страници били сгърчени и потъмнели, но от тях можело да се прочете онова, което шокирало момчето. Треперейки от възбуда, то креснало на домакина, че иска да купи Книгата. Гостът бил готов да даде и последната си риза, за да се сдобие с невиждания уникат, но за негово щастие старият селянин не знаел цената на Книгата, която струваше милиони. Зарадвал се, че глупавият чуждоземец е готов да му даде много пари за тази абсолютно ненужна вещ. Дядото затаил дъх и поискал двайсет долара, които се равнявали на цели четирийсет лири, а в тяхното село хората не можели да спечелят толкова дори за цял месец. След като получил двете зелени хартийки, старецът дълго ги галил, примлясквал, въртял глава и тихичко се кискал. Това е то да извадиш късмет!