Г. Зотов - Еликсир в Ада

Когато след седмица пребледнялото момче почука на вратата му, стиснало Книгата в ръка, отначало той не му повярва. Помисли си, че е твърде младо, че е гледало прекалено много холивудски мистики, че е видяло неразбираемото издание на арамейски език и че си е измислило разни неща. От целия Клуб арамейски знаеха единствено той и момчето, а всички останали само изучаваха повърхностно отдавна забравения език на библейска Палестина.

В началото му беше противно да пипне онова, което бе написано от онзи човек… Но момчето го убеждаваше толкова разпалено, дори се опита да падне на колене и той се предаде. И с всеки следващ потъмнял ред, с всяка следваща тежка и страшна дума, която се взривяваше болезнено в мозъка му, го втрисаше все повече. Той прелистваше древните страници с разтреперани пръсти, а момчето го гледаше и също трепереше, защото съвсем наскоро бе преживяло същите чувства на съмнения и страх в грузинското село. Само допреди час мъжът в черно не вярваше, че тази Книга изобщо съществува, но ето че тя стоеше пред него… Двамата я прелистваха цяла нощ, разговаряха и обсъждаха онова пророчество, което бе скрито в пергаментовата й вътрешност.

На сутринта излязоха от стаята съвсем различни. Трябваха му три дни, за да обясни на останалите членове на Клуба, и още два месеца, за да купи къща край Москва и да се премести там заедно с целия си багаж. Каза, че трябва да остане сам може би за година или за две и че това му е необходимо, за да се пречисти. Никой не му възрази.

Служителите на Клуба щяха да го разберат дори ако им беше казал истината, но бащината му поговорка за всезнаещата свиня беше заседнала дълбоко в съзнанието му. В продължение на две години двамата с момчето разработваха плана и набелязваха кандидатурите сред спорове и дори сред кавги. Трудно им беше да избират сред милион мръсници, а в Ада те бяха много повече от милион и дори можеше да се каже, че всички бяха такива. И за да определят точните хора, без да допуснат фатална грешка, трябваше да бъдат много прецизни. Изгубиха цял месец, за да установят директен и постоянен контакт със Свръзката и чрез нея да стигнат до Изпълнителя.

Кандидатурата на Изпълнителя, която му предложи Свръзката, много го изненада, но той се съгласи, защото този човек трябваше да е извън подозрения. И още от първите стъпки на Изпълнителя се убеди, че изборът му е бил мъдър и правилен. Макар че погледнато от друга страна, случаите, когато хората най-неочаквано откриваха в себе си скрити до този момент способности, не бяха малко.

Посредник между Свръзката и килъра стана вербуваният преди това вампир Хензел. Офицерът занасяше ампулите, които получаваше от куриерите, в багажната камера, откъдето носфератусът ги вземаше и ги даваше на Изпълнителя и това беше верига, в която тримата никога не се засичаха. След като се наложи да изтеглят Хензел на Земята, за да осигурят безопасността му, Изпълнителят и Свръзката заработиха съвместно, макар че никой не биваше да ги вижда заедно. За щастие до приключването на плана оставаха броени дни. Той чака много дълго. И макар нетърпението му да беше огромно, в това нямаше нищо страшно, така че щеше да почака още малко.

Момчето влезе в стаята. Лицето му беше бледо, но решително. Предишните куриери, които изпратиха в Ада, вече бяха мъртви. Някои трупове бяха съвсем пресни, а други лежаха в гората или в канавката от две седмици. Отначало го плашеше това, че от време на време лицата и крайниците на „пресните“ трупове потръпваха, сякаш те оживяваха. Когато момчето видя това за пръв път, се разкрещя и припадна. Той му обясни, че понякога това се случва, защото мускулите на мъртъвците се отпускат и от газовете се получават конвулсии. Често ставаха и по-сериозни неща — трупът можеше да отвори очи и да седне на пода. В такива моменти дори нервите на препатилите хора в групата му не издържаха.

Те си намираха телата на куриерите без проблеми. Още преди година регистрираха благотворителното дружество „Последен път“, което се бе нагърбило да погребва за своя сметка „безстопанствени“ трупове. По принцип те бяха на клошари и просяци, които намираха мъртви почти всяка сутрин в покрайнините на Москва. Милиционерите от близкото поделение само се зарадваха на тази изненада, защото вече можеха да слагат в джоба си парите, които им отпускаха за погребенията. И всеки път ченгетата сами се обаждаха на момчето да прибере поредния труп.

А да натъпчат куриера с еликсир и да извършат другите задължителни процедури вече беше въпрос на обичайна техника. Подробната рецепта за приготвянето както на „синия“, така и на „червения“ еликсир се намираше в Книгата и най-трудният компонент за изработването му беше прясната кръв от плъх, та затова им се наложи да се обзаведат с десетина капана.