Г. Зотов - Еликсир в Ада

Разнесе се сухо изщракване. Радиото се включи автоматично. „Скъпи слушатели! — изрече радостно приятен женски глас. — На вашето внимание е нашето задължително музикално предаване «Смъртта не бива да изглежда сладка». Не се опитвайте да излезете от домовете си, защото вратите ви току-що бяха блокирани. Това е част от плана за вашето наказание, затова не бива да се съпротивлявате, а просто стойте и слушайте. Предаването ще е кратко.“

Само след секунда стаята се разтресе от бесния ритъм на група „Металика“ и песента „Damage Inc“. Изтерзаният му мозък се взриви, опитвайки се да излезе от черепната му кутия, сякаш бяха започнали да го налагат с парен чук. Килърът знаеше, че в града има много поклонници на тази музика, но те никога не можеха да я слушат, защото в същото време радиото в техните жилища излъчваше „Нежният май“ и запушили уши, нещастниците се гърчеха на пода и се давеха в сълзите на отчаянието си.

Той се опита да затисне главата си с възглавницата, но това не му помогна и звукът дори се усили. Мебелите започнаха да вибрират, а подът се разтресе. „Кръв се лее след кръвта, искаш ли да знаеш кой ще бъде следващият? Това си ти-и-и-иии!“ — ревеше с цяло гърло вокалистът.

Убиецът захвърли рязко възглавницата, вслушвайки се в думите на фона на лудешкото дрънчене на китарата. За пръв път, откакто слушаше тази музика, „Металика“ започна да му харесва.

малко по-рано, в 9 часа и 45 минути

На бензиностанцията, където се отбиха по обратния път от дома на Хитлер, Алексей моментално оцени всички предимства на сегашното си особено положение. Специалното удостоверение, което шефът му даде, докато трае разследването, представляваше черна пластмасова карта с холограма. Мексиканецът на бензиностанцията само погледна картата и в същия миг едва не се изтърси през прозореца на касата, крещейки истерично: „Отдръпни се! Специално обслужване!“ Служителите на бензиностанцията за пет минути заредиха колата с първокласен бензин от специалния склад, а след това я закараха на пътя и избърсаха с памучен парцал и последната прашинка от бронята й. През матираното стъкло Калашников наблюдаваше със садистично удоволствие мрачните лица на шофьорите, които стояха на опашката, тъй като много от тях вече трети час чакаха да използват купоните си. Руснакът е готов хляб да не яде, само и само да се сдобие с възможността да демонстрира значимостта си пред другите, подсмихна се той. И само заради това, че има възможност поне в нещо да прередиш съседа си, в собствените си очи веднага минаваш в категорията на аристократите.

Управлението за наказания нарочно създаваше дефицит на гориво, както и на много други неща. В Ада винаги имаше предостатъчно бензин, тъй като неизчерпаемите находища на нефт бяха открити още по времето на древния Египет. Първо, те служеха за място, на което прекарваха каторгата си най-изнежените грешници, които добиваха нефт от бушуващото подземно море със сондажните помпи и, второ, използваха го за загряване на функциониращите в библейско време казани, в които варяха наказаните, тъй като дървата наистина не достигаха.

Скоростомерът вече сочеше почти петстотин километра в час. Малинин юркаше безмилостно служебното БМВ по широкото шосе, изпреварвайки с цветисти псувни гърмящите индийски автобуси и натискайки отчаяно клаксона. Колите се озоваваха в Ада също като хората — след като „умрат“, тоест в резултат на катастрофа. Преди време тяхното БМВ се появи в града заедно с изгорелите пътници в него, след като един КАМАЗ връхлетя върху него на шосе Е-95. По специално нареждане на шефа ремонтираха смазаните коли от известни марки в централния автосервиз на Ведомството, където изпращаха на работа най-добрите монтьори. С всяка изминала година броят на колите в града нарастваше, а пътищата, естествено, не бяха достатъчно. Затова задръстванията се смятаха за нормално явление дори нощем.

Алексей се сети, че не е ял нищо през деня. В корема му буйстваше само кафето. Главата го болеше, но в Ада нямаше никакви подходящи таблетки от сорта на аспирин. И беше принуден да се разсейва, разговаряйки, макар че Малинин не беше кой знае какъв събеседник.

— Знаеш ли какво, Серьога… — каза замислено Калашников и се облегна назад на кожената седалка. — За толкова години никога ли не ти е минавало през ума защо си се озовал точно тук?

Праволинейният отговор както винаги последва моментално: