Г. Зотов - Еликсир в Ада

„Или по-точно почти всички“ — добави наум Калашников, тъй като отново си спомни за жена си.

Изведнъж Малинин се разсмя оглушително. Алексей го погледна изплашено, защото унтерофицерът демонстрираше твърде рядко подобни бурни прояви на жизнена чувствителност. По-точно, ако си спомнеше всичките си предишни разговори с него, никога досега не се бе случвало подобно нещо.

— Аз бях толкова набожен, вашброде, че дори когато се озовах тук, продължавах да се оглеждам по навик за църква, за да се прекръстя пред нея — каза казакът. — Но по време на Главния съд добрите хора ми завряха сурата в мирските ми дела и ми казаха: „Прищяло ти се е, муцуно такава, да си похапнеш райски ябълки, я върви да танцуваш върху въглените.“

Калашников отново отбеляза наум, че не възразява и срещу това решение на Главния съд, защото дори и в най-страшния си кошмар не можеше да си представи как би изглеждал Малинин в Рая.

— Работата е ясна, бил си се с немците, сигурно са приписали убийство и на теб.

Малинин се зачерви като рак и най-неочаквано намали скоростта до триста километра в час.

— Не съм, вашброде. Припомниха ми нещо съвсем друго. Имахме си на село една палава попадийка… Много хубава беше мръсницата… И когато мъжът й отиваше да опее или да венчае някого, аз веднага се шмугвах при нея да правим цуни-гуни… А възглавниците й бяха едни мекички… Такава си беше тя… Ех-ех… — казакът преглътна и се размърда на седалката. — Та се разбра, че заради нея съм отгърмял тук. Но знаете ли какво ще ви кажа за Рая… Той съществува, няма начин да не съществува. Защото в крайна сметка срещнах попадийката тук — през двайсета година беше умряла от глад. Но попа не съм го виждал, въпреки че вече би трябвало да е чукнал сто и трийсет години. Значи той е в Рая. Пък и сигурно сте забелязали, че в града почти няма деца до десетгодишна възраст. Освен ако по улицата не притича някое хлапе от „хитлерюнгените“ и Павлик Морозов, който обикновено се навърта край будката за цигари. А защо е така? Ами, защото всички те също са ТАМ.

Понякога сякаш някаква муха ухапваше помощника му и той си спомняше казашките си корени, и започваше да се изразява съвсем конкретно.

Калашников кимна. Отдавна подозираше, че ТАМ има най-малко още един човек, когото по всичко личеше, че никога повече няма да види. Докато беше на Земята, знаеше, че лошото все някога може да свърши. Но в Града всички проблеми съществуваха вечно.

Колата спря пред бетонната стена, опасана отгоре с кълба бодлива тел.

— Ето че стигнахме, вашброде.

Строгият часовой на поста провери документите им с електронното устройство, а след това побутна към тях опърпана дебела книга с избелели кафеникави букви.

— Моля да се подпишете с кръв ей тук, в лявата графа. Извинявайте, но такъв е редът.

10 часа и 20 минути

Дебелите зелени завеси закриваха прозорците на кабинета, създавайки полумрак. Скръстил ръце на гърдите си, мъжът с черни дрехи, който стоеше до библиотеката, се вслушваше с явно удоволствие в звуците, които се разнасяха от съседната стая. Той нито за миг не се съмняваше, че планът ще сработи, макар че онзи, който предложи тази идея, отначало не беше сигурен дали тя ще се осъществи.

Какво пък, скоро в ръцете на Изпълнителя щеше да се озове още една доза еликсир и може би тя вече щеше да е с пулверизатор. Трябваше да се положат малко усилия, за да постигнат това, защото вече проявиха известна наивност, когато решиха да действат с помощта на мензура. Ако дори и една капчица паднеше върху кожата на Специалиста, трябваше спешно да търсят друг човек, а както е известно на всички, добрите работници не се срещаха на улицата. И без това бяха изгубили много време, за да подберат старателно куриерите, които щяха да доставят еликсира, и за инструктирането на Изпълнителя, и за съжаление нямаха директна връзка с тях. Но първата поръчка беше изпълнена точно навреме. И това не беше странно, защото бяха препоръчали Изпълнителя като човек, който е влюбен в работата си.

Преди десет минути пристигна радостната новина, че тази вечер Специалистът ще посети нов обект. Мъжът с черните дрехи много се надяваше, че резултатът няма да се забави. Той изпитваше леко вълнение и се тревожеше от мисълта за възможните варианти на действие, ако нещо случайно се обърка. По всяко друго време не би обърнал внимание на това обстоятелство, тъй като човекът беше слабо същество и му бе присъщо да се съмнява във всичко. Единствено животните разчитаха на инстинкта си, а хората бяха изключително мнителни…