Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Казах ти вече, копой, ти си тъпанар — измърмори уморено Сталин, без да поглежда Калашников. — Вместо да си довърша играта с аверите, седя тука и си чеша езика с вас. Не зная нищо. Пък дори и да знаех, пак нямаше да ви кажа, защото по принцип мразя куките като вас.

Той въртеше изпразнената лула в разкривените си пръсти.

Малинин направи крачка напред, запретвайки делово ръкавите на мундира си, но Алексей го възпря с жест. Изчака секунда и се наведе към Сталин.

— Утре ще се срещнем още веднъж, може би тогава ще станете по-сговорчив — изсъска той, а Сталин разбра с облекчение, че разговорът е приключил, и по навик кръстоса ръце зад гърба си. — Но няма да успеете да си довършите играта, защото няма да ви пуснем обратно в лагера. Ще прекарате една прекрасна нощ в единична килия. Правим това в името на собствената ви безопасност. — Калашников повтори ефектната пауза и добави: — Ако мотивът на убиеца е бил отмъщение, може би той няма да се задоволи само с Хитлер. Всеизвестно е, че вие също не сте ангел.

Двамата вървяха обратно към колата в пълно мълчание, гледайки настрани.

— Вашброде, не биваше да плещим празни приказки — рече Малинин, скърцайки със зъби, след което се настани на шофьорското място и запали мотора. — А трябваше веднага да му фраснем един по муцуната, та да му се вземе акълът. А пък вие въртяхте и сукахте, че и на „ви“ му говорихте. Само дето не го почерпихте със сладолед или с някоя пастичка.

— Ама че си умник. Добре де, ще го фраснеш един-два пъти по носа. А сетне какво ще правиш? — тросна му се Калашников и се настани на задната седалка. — Не можем да го притискаме, братле, няма с какво. Да не искаш да го заплашим, че шефът ще го изпепели? Дядото само ще се зарадва на това. Че кой не си мечтае да пукне след петдесет години работа в каменоломната? За това не се иска никаква сила. Не се притеснявай, утре пак ще дойдем тук. Разполагаме с цяла нощ и аз ще измисля как да го обработя по-качествено.

Алексей допря слепоочие до страничното стъкло и усети нагрятата му повърхност.

— Майната му на тоя. В момента наистина много сериозно ме притеснява нещо друго. — Унтерофицерът искаше да попита какво, но не успя, защото Калашников го сграбчи за рамото и го дръпна към себе си, облъхвайки го с миризмата на дъвка с червен пипер. — Сталин моментално разбра за какво става дума. И дори нещо повече — новината очевидно доста го стресна и го накара да нервничи. Но по неизвестни причини той предпочита да мълчи. И това ме кара да направя заключението, че ни очаква нещо много лошо.

Той се вторачи в Малинин, очаквайки възраженията му. Но унтерофицерът беше съгласен с него.

19 часа и 45 минути

Шефът стоеше до стъклената стена, стилизирана във вид на огнени езици. Въпреки бронзовия абажур в огромната стая цареше полумрак. Такъв беше замисълът на италианския дизайнер, който неотдавна обзаведе кабинета му наново. Калашников почука уж случайно по масата, но босът не направи никакъв опит да се обърне.

— Какви са новините? — избоботи той и прокара дългия си нокът по повърхността на огледалното венецианско стъкло. Чу се отвратителен, прерязващ ухото звук.

Алексей се поколеба, но си помисли, че е по-добре да отговори откровено.

— Никакви — каза и примижа по навик с едното око.

Режещият звук се засили до непоносими висоти.

— Лошо.

Шефът се завъртя на сто и осемдесет градуса и погледна Алексей с характерния си немигащ поглед. Щабскапитанът както винаги потръпна.

— Назначих те тук, защото ти си най-добрият — каза тихо и злобно шефът и насочи вниманието си към изпиления си нокът. — През последните двайсет години показателите ти бяха превъзходни. За седем дни разкри мрежата за търговия с наркотици, която създадоха колумбийците. Ами сушената кръв за вампирите? Според мен това беше блестящо. Остана само един нелегален канал за доставката й, но рано или късно ще се доберем и до него. Но какво виждам сега? Имай предвид, че в момента ти не се бъхтиш в канализацията, макар че това е най-лекото наказание за убийците. Явно трябваше да те изпратя там.

— Ескобар 2 2 Най-известният колумбийски наркобарон през XX век, собственик на състояние в размер на двайсет милиарда долара. През 1993 г. е убит в престрелка с полицията. — Б.пр. сам се натресе — отвърна неохотно Калашников. — Той е новак тук и просто е забравил, че се намира в града, а не в родните му джунгли. Иначе веднага щеше да разбере, че няма смисъл да продава стоката на Гьобелс. Когато длъжността на един човек е „министър на пропагандата“, значи след седмица само идиотите няма да знаят откъде да си купят дрога.