Г. Зотов - Еликсир в Ада

От тона на шефа ставаше ясно, че лекарят едва ли му е съобщил нещо добро.

— Професорът си играл с пепелта повече от два часа — каза той и вдигна с нокът тънките прозрачни листове от масата. — Но всички тестове са показали един и същ резултат. Познаваш маниера ми — помолих го да повтори анализа пет пъти. А Николай Василиевич честно ми призна, че вече е направил това, но резултатът си оставал все същият.

— Склифасофски още от самото начало подозираше, че веществото представлява някаква много сила киселина, най-вероятно с някаква нова концентрация, която все още не ни е известна — кимна в знак на съгласие Калашников. — Може би трябва да разпитаме американците дали през последната седмица не са правили някакви нови химически разработки в Пентагона. Преди един час в Транзитната зала пристигнаха двама подполковници с един джип „Хюмви“ — натъкнали се на мина в Багдад.

Шефът разтърка мъчително слепоочията си и завъртя глава. Огънят в камината пламна ярко, а оранжевите езици лизнаха пастта на химерите, тъй като отгоре бяха хвърлили съчки.

— Не, не се нуждаем от тях. За съжаление нещата са много по-лоши.

Възползвайки се от временното отсъствие на секретарката, Малинин следеше съсредоточено разговора през открехнатата врата на приемната. И забеляза как шефът каза нещо на ухото на Калашников. Дори в полумрака се видя как той пребледня като платно.

— Не може да бъде… — прохърка пресипналият му моментално глас.

— Но е така! — Шефът счупи молива в ръцете си. — И недей да се блещиш. Кой от нас би могъл да очаква това? Ти изобщо разбираш ли нещо?

— Не — призна си честно Алексей.

Шефът въздъхна.

— И знаеш ли, това все още не е най-лошото. По-лошото е, че дори и аз не го разбирам.

„Аз също няма да го разбера, без да тресна едно“ — помисли си тревожно Малинин. Двете глави моментално се извърнаха към него и той разбра, че е изрекъл това на глас.

20 часа и 50 минути

Подвила стройните си крака, пищната блондинка със закърпено бельо седеше върху протритото диванче в мизерната гримьорна. Тя имаше толкова печален вид, че ако в този миг до нея се озовеше Петрарка, поетът щеше да възпее тъжната роза, която растеше самотно върху развалините.

В едната си ръка жената държеше евтино пластмасово огледалце, а с другата гримираше дългите мигли, които обрамчваха сините й очи. Върху облегалката на стола висеше тъмночервена рокля. Тя не обичаше да се облича в бяло от момента, в който я запратиха ТУК, защото петната от гнили домати се открояваха много ясно върху светлия плат и беше дяволски трудно да ги изпере. Когато застана пред Главния съд, журито се запозна с предложението на Ведомството за наказания и постанови да бъде низвергната да обитава вечно Ада по две причини — заради сладострастието си и заради тщеславието си. Никой не чу горещите й оправдания, че всички хора с нейната професия са тщеславни и че през XX век сладострастието е заменило понятието любов.

Тя въздъхна толкова дълбоко, че огледалцето леко се запоти. Защо ли тези комплексирани хора мислеха с мухлясали критерии от средните векове? На никого в Града дори и през ум не му е минавало да направи поне една-две промени в строгите закони, за да съответстват на новата реалност. В Ада горяха толкова много специалисти по пиар и не беше ясно защо не им възлагаха да направят ребрандинг. Когато един от многобройните й бивши любовници чу това предложение, прихна и завъртя насмешливо пръст до слепоочието си. Ама че простащина! Да, тя беше съгласна, че не е ангел небесен. Но нима не беше глупаво да съдиш хората от света на кадилаците, стриптийз клубовете и небостъргачите по правила, утвърдени неизвестно от кого преди седем хиляди години?

На праведниците от Рая най-редовно им организираха обиколки по тези места, за да видят какво са избегнали благодарение на скопения си живот на Земята, лишен от всички забранени удоволствия. Само че на някои хора от ръководството на този Град нямаше да им навреди, ако също отидеха да наобиколят въпросната Земя, за да установят до каква степен блестящото с неоновите си светлини битие в Лае Вегас се различава от онова, което те са наблюдавали в своя прогнил древен Вавилон. Сексът между почти непознати и дори напълно непознати хора вече не се смяташе за прелюбодеяние, а минаваше за нещо като скучна норма, подобна на миенето на зъби, марихуаната се употребяваше дори в училищата, а голи момичета не танцуваха около пилоните може би единствено по време на тържествата в детските градини.