Г. Зотов - Еликсир в Ада

Врявата още не бе стихнала, когато изображението на футболната топка изчезна от екрана на огромния телевизор и рошавият водещ на новините отново се появи. Този път не беше с очила и не излъчваше тържествено високомерие.

— Добър вечер, вие сте с Влад Кистев. Прекъсваме прякото предаване на световното първенство, за да ви съобщим новината за едно извънредно произшествие.

Мобилният телефон в джоба на Калашников иззвъня настойчиво.

малко по-рано, 21 часа и 06 минути

Той успя да се измъкне незабелязано от кабарето, след като заключи безшумно вратата на гримьорната с ключа, който намери на масата на покойната. Всичко стана много по-лесно, отколкото си го представяше. Жената дори не успя да извика, когато плисна в лицето й съдържанието на шишенцето през пролуката в букета. Обект номер едно беше от мъжки пол и можеше да окаже сериозна съпротива, затова му се наложи да използва примката за душене. Но най-важното бе, че той импровизираше, без да разчита на баналните повторения. Както и миналия път, еликсирът подейства моментално — взривиха се ярки искри, по пода се посипаха няколко грама пепел и прекрасните сини очи се превърнаха в угаснали въглени.

Да, новата смърт щеше да увеличи грижите на тъпанарите от отдела за оперативно разследване. Двата трупа за едно денонощие направо щяха да ги накарат да си гризат лактите заради собствената си тъпотия. Всичко отново бе извършено стерилно — не беше оставил никакви отпечатъци, никакви следи и нито едно косъмче, така че дори и най-добрите специалисти нямаше да успеят да го разкрият по анализите на ДНК. Обект номер две живееше по-далеч от дома му, затова му се наложи да използва любимия си стар кетлеровски велосипед. Вече бяха изгасили повечето от уличните лампи и спасителният мрак му позволи да стигне без проблеми до мястото, където беше скрито колелото.

Той се метна пъргаво върху твърдата съдрана седалка, завъртя енергично педалите и топлият вятър забрули лицето му. След като подмина извисяващия се край пътя билборд с реклама на филма на ужасите „Утрото на мъртъвците“ (в Града не прожектираха комедии или какъвто и да било друг филм с хепиенд), убиецът свърна в тясната пресечка. До улицата, към която се движеше, му оставаха още около двайсетина минути път. Скоро щеше да започне поредното предаване с радионаказанията и под грохота на хевиметъл фрау Браунщайнер, която вечно беше нащрек, нямаше да чуе как той се промъква по стълбите към своето жилище. Разбира се, входната врата щеше да е блокирана, но той смяташе да изчака до стената край стълбището. И веднага след като предаването свършеше, нямаше да му коства нищо да се промъкне незабелязано в стаята си.

Човекът с мъртвешки бледото лице се появи на пътя му толкова неочаквано, че убиецът подскочи рязко на седалката. Завъртя предното колело настрани и зави наляво, но спуканата гума жално изсвистя, а той разпери пръсти, опитвайки се да се хване за въздуха, и изхвърча от седалката. Велосипедът падна и изскърца по асфалта, а убиецът се претърколи встрани и стисна ударения си крак.

Мъжът с бледото лице се втурна към него, физиономията му беше разкривена от страх.

— Ох… извинявайте, извинявайте… Господине, моля ви да ме извините. Добре ли сте?

Той положи огромни усилия да се усмихне, макар че кракът ужасно го болеше.

— Изплашихте ме. Какво е станало? Нали се разделихме само преди два часа.

Мъжът сведе раболепно плешивата си глава, прегърби се и стана още по-нисък.

— Виждам, че ви причиних болка. Няма прошка за мен, господине.

— Няма страшно, просто се ударих — махна с ръка килърът. — Смятах да се видя с вас призори, когато кварталът ви заспи. И изобщо не очаквах, че вече ме причаквате по пътя към дома ми. Ако не ви е трудно, помогнете ми да стана.

Подпирайки се на лакътя на човека с бледата кожа, убиецът се изправи на крака и изтупа полепналата прах от дънките си. Бледият мъж се суетеше около него, помагаше му да изчисти дрехите си и му се усмихваше угоднически. Килърът внезапно си помисли, че ако на Земята срещнеше тази твар в безлунна нощ и видеше усмивката й, тя едва ли щеше да му се стори дружелюбна. Среднощният му събеседник беше облечен доста топло, но непрекъснато криеше ръцете си в джобовете. И все не можеше да се стопли дори на температура от трийсет градуса.

— Много е тъмно, а аз трябваше да привлека вниманието ви, иначе можехте да ме подминете — занарежда все така раболепно загадъчното същество. — Получих спешно съобщение от Свързочника, затова ми се наложи да се върна. Иначе в никакъв случай нямаше да дръзна да ви безпокоя толкова късно.