Г. Зотов - Еликсир в Ада

Само че какво му ставаше днес? Началото беше успешно, а той не можеше да си намери място и се щураше безцелно из дома си. Е, естествено, че нервничеше и в това нямаше нищо срамно. Просто трепереше като девственик, който за пръв път докосва с ръце тялото на полуразсъблечено момиче. „Мили боже, помогни ми да разкопчая този ПРОКЛЕТ СУТИЕН!“ Сравнението малко го поразвесели. След два часа всичко щеше да е ясно и нямаше смисъл да се притеснява предварително. Защото в това състояние направо приличаше на Бялата царица от „Алиса в огледалния свят“, която започваше да плаче пет минути преди да си е убола ръката с игла.

Той забарабани с пръсти по масата. Очакваният телефонен звън прозвуча в тишината като сладка музика. Мъжът в черно бързо отиде до апарата и сграбчи спасителната слушалка.

— Слушам.

— С куриера ще бъдем на мястото привечер — чу звънливият младежки глас.

Новината беше прекрасна. Денят наистина беше великолепен.

— Кога горе-долу трябва да дойда?

Гласът в слушалката весело се изсмя.

— Не зная. Когато ви е удобно, куриерът разполага с много време.

Виж ти колко бързо ставаха циници хората. Макар че понякога се случваше точно обратното.

— Благодаря. Ще дойда, когато се стъмни, както ви обещах.

— Можете да не бързате.

Той затвори телефона. Това момче беше толкова мило и прекрасно създание, каквито в момента се срещаха много рядко, особено в света, който ги заобикаляше. Беше скромно, вежливо с по-възрастните, много съобразително за възрастта си, а идеите му направо бликаха като фонтан. Достатъчна беше само гениалната му находка в Книгата! Много жалко, че когато нещата привършеха, щеше да се наложи да го ликвидира. Да го ликвидира…

Мъжът в черно потръпна от тази ледена дума. Той не спореше, че беше лошо да постъпва така, но понякога нямаше никакъв избор, защото момчето се бе вторачило като омагьосано в тази своя идея. Разбира се, то се закле, че ще държи езика си зад зъбите, та след това да може да застане пред НЕГО като триумфиращ спасител, извършил нещо, което преди това много хора в течение на хиляди години не бяха успели да постигнат. Но проблемът се състоеше в това, че момчето беше твърде младо и затова кипеше от енергия и грееше от щастие. Много скоро нямаше да се удържи и щеше да сподели съкровената си новина с някого. А това не биваше да се допуска в никакъв случай.

Честно казано, той се привърза към момчето и го обичаше като син, но в историята имаше много случаи, в които на бащите им се налагаше да жертват обичаните си синове. А в ситуации, когато всичко бе заложено на карта, се налагаше да правиш големи жертви.

Той отново се вслуша, но от съседната стая не идваше нито звук. И така, куриерът вече бе намерен и той разполагаше с достатъчно време да приготви еликсира. Бе настъпил моментът да слезе в мазето. Мъжът натисна ключа на бронзовата лампа и се загледа в оставения на масата лист, върху който със старомоден почерк със завъртулки бяха написани седем фамилии. Най-горната, състояща се от шест букви, бе задраскана с дебел червен молив.

10 часа и 24 минути

След като се разписаха с кръв във входящата тетрадка, те дълго вървяха по сивия циментов коридор към „стаята за свиждания“. Малинин гледаше натъжено мъждивите крушки, които светеха през една по оплютия до черно от мухите таван и се чешеше замислено по тила.

— Алексей Григорич, и защо изобщо дойдохме тук?

— Разбираш ли, братле… Ван Ли и Краузе проверяват приюта за престарели евреи, където през последните шейсет години Хитлер е пекъл еврейски хляб, но там хората са такива, че… Откъде ще намерят сили да се катерят нощем по стълбата, при положение че едва прекрачват от стъпало на стъпало. А пък тук има хора, за които на Земята е настъпил огромен празник, когато Адолф Хитлер вирнал петалата. Та затова ми се ще да си поприказвам с един от тях.

В другия край на коридора се чуха тракане на токове и ругатни с кавказки акцент. Калашников долови миризмата на силен тютюнев дим.

— Ей, слушай! Я си махни ръцете! Да не мислиш, че не мога да вървя без теб, любезни мой? Защо си ме сграбчил за ръкава, а? Гнусно ченге! Кълна се в майка си, ще те заколя!

Вратата се отвори и охраната натика в стаята старец, облечен с арестантска роба, украсена с блестящи златни пагони. Робата беше намъкната върху голото му тяло, а върху лишените му от косми гърди се виждаха сини татуировки. В дясната ръка на госта димеше опушена лула.